сряда, 19 февруари 2014 г.

напомняне

Тази сутрин се убедих, не за пръв път, колко са подвеждащи понякога сигналите на тялото. Може би защото не ги разчитам правилно. Сигурна съм, че не само аз съм в това положение.
Имах излизане в предиобедно време и реших да не пия всичките си течности, които си приготвям в последно време. Ограничих се до чашата топла вода с лимонов сок и чашата с витамин С на прах и сироп от арония. Върнах се към 11 часа и си помислих, че нещо ми се хапва. Видях часа и... осъзнах, че това не е глад. Жажда е... Отидох в кухнята и си взех една от чашите с чай, които си бях приготвила сутринта. След минута нямаше и следа от усещането за глад.
Не веднъж съм чела, че тялото ни иска вода, а ние си мислим, че иска храна. Това е поредното доказателство, че е така.
Надявам се по-често да си го спомням. Само от полза може да ми е.
Разбира се, гладът, истинският глад не може да се залъгва с вода или чай. Ако след водата или чая отново се появи, естествено че трябва да бъде удовлетворен.
И още нещо за истинския глад. Гладът не е лошо нещо...  Когато /вече е така/ балансирам храната си според принципите на Зоната осъзнах, че усещам истинския глад. И другото ми осъзнато усещане е за задоволеност след храненето. Преди усещането, че ми се хапва още нещичко, беше ми чест спътник. Разбира се лъжлив, но трудно отстраняем. Сега си нямам подобни спътници и се чувствам чудесно.
Едно напомняне...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар