четвъртък, 6 март 2014 г.

мое нещо

Едни такива мисли днес ме настигат...
Дните ми не са това, което искам. Не са това, което мога. Не са и това, което заслужавам.
Пак сгреших в преценката на себе си. Бях уверена, че мога Зоната да следвам... Ами... не мога. Признах си го днес. Омръзна ми все извара, сирене и кашкавал да редувам. Не искам соевите измислици да използвам за протеини. Другите, които знам, че са добри не успях да намеря как да си ги изчисля. А да се забия в сметки... не е това смисълът и идеята.
Реших!
Толкова много съм изчела, опитала, мислила и премислила. Слагам една голяма, голяма...
ТОЧКА.
Никакви системи, правила, указания и прочие. Забравям всичко, Абсолютно всичко!
И слушам само себе си...
Не себе си. Това е съзнанието.
Ще слушам подсъзнанието си...
Онова, което е най-истинската ми същност.
То, което е дълбоката ми същност, си има своите най-истински и позитивни навици. Те са с мен от много време. И са истински навици, които са се доказали. Те остават с мен, те са мое нещо.
Един въпрос - какво  и как ще пиша тук и ще отчитам?
Много е лесно. Каквото, когато и както ми дойде от вътре...
Със сигурност промяната в мен ще се усети и тук.
Знам си, за добро е...
По някаква причина се задържах до късна доба. Причината правило не е. Значи утре пак ще бъде друго. Обичайното... Моето си време...
Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар