Настроенията ми променливи.
Енергията ми непредсказуема.
Както си дремя край компютъра, тъй из кухнята се вихря. А после и разходка пожелах.
За кухнята да кажа: за другите аз готвя. За себе си приготвям лесни манджи, с продукти още по-лесни. Но днес муза ме обзе и приготвих няколко неща за децата. Дето ги обичат :)
По вечерно време и разходка за петдесет минути ми се случи. Свежия ветрец ми подейства ободряващо. А аромата на акация... пленяващ, завладяващ... Откакто са започнали да цъфтят акациите не се прибирам нито ден без да си откъсна клонче. Сигурно в живот предишен цвете съм била. Може би... акация... :) :) :)
Стига толкоз глупости за тази вечер. Време е да се огледам за Сънчо...
Лека нощ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар