неделя, 8 февруари 2015 г.

неделна вечер

Пропуснах пълнолунието. Така се случи, че други задачи се появиха, несъвместими с детоксовите ми навици. Избрах си неделята за разтоварване. Планирано и изпълнено е.
Денят си е зимен, предполагащ избор на домашната топлина. Нямаше да е излишна и някоя разходка, но... По-добре да не се правя на герой. Геройството ми нека е постоянството. А няколкото сутрини, които ще си стоя в къщи, едва ли ще нарушат навиците, които вече няколко месеца се случват.
Днешният ден е с доста неделно настроение. Леко мързеливеещ. Ама само леко, защото пък свърших някои домакински работи, дето си чакаха... и чакаха реда :)  Имах си време и за следобедна сиеста. Почетох доста от книгата си. Прочетох и събрах доста идеи в нета за хранене и интересни рецепти. Едва ли ще изпълня много от тя, но те дават доста идеи за разнообразие и полезни хранителни навици.
Сега, по вечерно време, съм настроена за по-ранно лягане. Няма причина да не го направя. Един по-горещ душ, за да засили ефекта на детоксикацията и... скоро ще прегръщам Сънчо.
Имам няколко идеи за утрешно захранване. Разбира се, че утре не е подходящо за много импровизации, но все пак са възможни.
Последните дни си мисля по един въпрос: каква или какви са най-малките крачки, които мога да правя, и които ще ме водят към по-добро себеусещане?
"И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка." - Лао Дзъ
Сигурна съм, че правя доста малки крачки. Те ме водят по Пътя ми. Понякога доста успешно, а понякога не толкова. Може би защото бързам? Иска ми се да направя по-голяма крачка, за която не съм готова?
Сигурно още малко ще си помисля. А после искам да го напиша, за да си го имам подредено :)
Лека неделна вечер!
С желание за пролет...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар