септември е тук

Септември е тук.
И йога е тук ;)
И сега е ред на признанията:
Признавам си, че за лятото имах много и хубави намерения. Ама... едно са намеренията, а съвсем други реалностите. През юли може да се каже, че си правих самостоятелни мини йога-практики. Редовността не беше според намеренията, но все пак беше нещо. За август? Няма какво да кажа.. Не е сериозно да се броят няколкото няколкоминутни пораздвижвания.
Снощи видях графика за септември и знаех, че... продължавам.
Днес... продължих. Точно така - това беше продължение "все едно не съм прекъсвала". Признавам си /пак признания/, че очаквах да съм по-скована, да ми е по-трудно, но... :) Чувствах се във форма и бях във форма! Тялото ми помни. Дори имаше една поза, която сме правили преди време, но точно днес ми се получи най-добре :) /докато пиша се понадигнах от гордост ;)/  След практиката се почувствах... в полет. Толкова лекота и енергия имах. И все още имам.
Може и друг път да съм говорила за това, но сега пак ми се иска. Казват, че: „Когато ученикът е готов, учителят ще се появи." Това се отнася за всичко. Сигурна съм.
Явно съм била готова за срещата си със Соня. За мен тя е Учителят!  
Благодаря ти, Соня!
Септември е тук. Имах хубав ден. Започнах го необичайно, но сега в края на деня разбирам, че така е трябвало. Събудих се необичайно рано и... станах петнадесет минути преди пет часа. Посвърших доста домакински задължения и в седем и половина отидох на среща с... кростренажора. Така е - старата любов ръжда не хваща. Нищо, че информацията на дисплеят е почти невъзможна за разчитане. Стара любов е...
Отдавна не бях си правила билков чай в по-големи количества и днес си направих. Харесва ми самият ритуал по комбиниране на билките, повечето от които сама съм си събрала. Това е един особен момент на настройване за прием на полезности. Хубав навик си е :)
И още хубави навици днес си възродих. Сигурно защото... септември е тук ;)
Наближава време за друг хубав навик - по-ранното лягане, който получи своето възраждане наскоро. След успешния ми ден, това ще е и удоволствие.
Всъщност, какво значи успешен ден? Отстрани погледнато може и да не е така. Много зависи от погледа и настройката на страничния наблюдател. Но по-важно е моето усещане за удовлетвореност. А то днес е пълно. :)
Септември продължава и утре с ново продължение. Редовните сутрешни разходки имат нов старт. По-точно е - рестарт ;)
Днес до тук съм.
Лека нощ!

Избирах си снимка и... избрах си синьо цвете. Не е случайно ;) Със сигурност не е случайна и бъбривостта ми. Вероятно и не разбирам съвсем неслучайността на бъбривостта си, но знам пък, че скоро ще я разбера ;)
Хайде... млъквам ;)
Лека да е...

.

предпълнолунно

Разни мисли ме нападат. От фазата лунна ще да е. И от умората следдневна.
Да, умора е състоянието ми...
Замислям се, че сигурно на пръстите на едната ми ръка може да се преброят летните ми вечери без умора. Може би това е лятото ми с най-много ангажираност. Истината е, че всяка дейност аз съм си я поискала. Със сигурност е имало работи, които е можело да избегна, но не го правех.
Да, доволна съм от това, което съм свършила, от това, което върша и от това, което съм си планирала да свърша.
Но има и още неща, които искам да направя. За съжаление не намирах време и за някои любими ми занимания. Все забравям фотоапарата. Сещам се за него в разгара на някоя неотложна задача и... си спомням приятните моменти, когато гонех неповторими мигове...
Умората ме приспива. Неописуемото главоболие, което ме владя миналите дни вече напълно си отиде. Или поне се надявам да си е отишло безвъзвратно. Имам нужда от наистина хубав сън.
А луната наднича през прозореца в цялата си пълна прелест...
Лека нощ...

.

достатъчно сън

Днес доста си мислих за съня...
Безспорно е качеството и продължителността на съня за здравето.
Безспорна и индивидуалността, но все пак има някакви общи положения. Освен това и всеки познава себе си и необходимостта му от определен брой часове.
Моите часове са от седем и половина до около осем и половина. В периодите, когато съм наблюдавала съня си и съм си правила изводите, това е извода, който се наложи. Разбира се, че вариации са възможни, но като цяло това ми е най-добре.
Най-добре-то се отразява на настроението ми, на бодростта ми, на работоспособността, концентрацията, имунната система... на целия ми ден... на цялото ми тяло...
Безспорно е, че няколко нощи с по-малко сън, едва ли ще имат кой знае какво пагубно влияние върху здравето ми.
Имам си и добрите часове за сън. Всеки си има своите. Моите си ги открих пак в онези периоди, когато опознавах съня си. Имала съм различни любими часове за сън. Вероятно те са зависими и от възрастта, от ежедневието, от работата.
Сега моят най-добър час за лягане е около 22:30 - 23:00. Ставането е около 6:00 - 6:30. Опитвам се да си ги спазвам, но... Признавам си, че в последните седмици не успявам. Днес си мислих, че отново е време да започна по-стриктно да си ги спазвам. Важното е да си легна в това време и ставането ми е гарантирано.
Още малко ще се оправдавам с летния режим на дейности, но от тази вечер започвам с осъзнатото лягане. Летните нощи вече не са така къси и ще е по-възможно.
Тъй като виждам колко е часа, останалите си мисли ще споделям в следващи дни. Не, че не мога и сега, но това ще означава, че само си обещавам, а не правя нищо.
Много е важно да си изпълнявам обещанията. Лесно е да се изпълняват тези дадени пред друг, но се оказва по-трудно да се изпълнят тези, които си даваме сами. Е, аз реших да го променя за себе си. Затова: обещах си - изпълнявам си го...
Лека нощ!

.

време за мен

Време за мен...
Толкова често си го обещавам... Толкова често си го намирам... И пак не ми достига. Пак нещо липсва.
Искам толкова много свои неща да си правя. Не са големи, не са важни, но са ми специални. Защото са си мои.
И въпреки, че все по-често успявам да си намирам време, все пак искам да имам малко повече от това време.
Цял ден не съм подвила крак. Сега съм толкова уморена, че нямам сили за нищо. Дори и време за себе си не бих  могла да отделя. Всъщност нощта е пред мен, но едва ли бих успяла да я използвам за нещо повече от среща със Сънчо. А ми се искаше... Каквото и да ми се е искало - ще ме почака. До утре...
Лека нощ!...

.

ден за мерки

И така... Време е за кантар и мерки.
И днес ми харесват показанията :) Е, няма голям скок, но в случая е по-важна посоката и нейното постоянство. Това означава, че вече наистина знам нещо и успявам да го приложа за себе си.
Ей, това... с успяването ми е било проблем, но вече не е :) Щом сега съм успяла, значи го мога. И ще го правя не само сега.
Едва ли е тайна, че във всяко начинание, независимо какво, е много важна увереността в успеха. А колко лесно уязвима е тази увереност, също се знае.
На позитивната нагласа за успех е възможно да се повлияе неволно или целенасочено с всяка една емоция, било тя положителна или отрицателна. Всъщност, оценката на емоциите е съвсем субективен момент. И пак се опира до онази вътрешна нагласа, по-скоро самонагласа, която всеки си има и е в състояние да ръководи. Или поне си мисли, че ръководи, а може би по-скоро тя го ръководи...
Така е, защото нещата /каквито и да са/ не са единични елементи /тухлички/, а са обединени в една цялост, в единство /стена/. Ха, написах стена и изведниж се сетих, че нощес сънувах стени... Стени, които оглеждах, проучвах, намирах входове, отвори, повторяемост на елементите търсех... Случайност?... ;) Не е...
Сега съм готова за деня си.
Отивам да си го редя...

.

22 765

Очаквах по-различен да е вчерашния ден...
Но има пък едни факти, които не позволяват различни тълкувания, за разлика от другите събития.
Фактите са:
- шест часа и десет минути;
- 16.580 километра;
- 22 765 крачки.
В опит да достигнем билото на Стара планина...
Разбрах, че не съм спринтьор. Разбрах, че умереността и постоянството са моите неща.
Не бях в началото на колоната, но и нямах нужда от почивки. По-често бях или сама напред или пък сама назад. И в двата случая имах възможност за по-различен поглед край мен. Имах възможност за свои мисли. Не бях единак. Включвах се в груповите разговори, но все пак ми харесваше да бъда и с мислите си. Нямах нужда от храна, а само от вода. И можех поне още толкова да измина, ако... Няма повече да пиша, 'щото... Не искам да мисля негативните неща.
С особено чувство за гордост съм от себе си. Защото наученото от хомеопатията и този път проработи за мен. За разлика от другите аз нямам мускулна треска, нямам изгаряния. Днес съм си работоспособна на сто процента.
Хомеопатията помогна и на ужилен от земна оса.
Радвам се, че знанията ми са полезни. Това е и стимул да продължавам да уча. Признавам, че имаше моменти, когато се питах: защо ми е това? Но ето, такива случаи ми показват, че съм на прав път и трябва да продължа. А случаи вече имам много. Тези са само от вчера :)
Навън е топличко и смятам на хладно да си почета по горната тема :)

.

има резултати

Има резултати и то дооооста обнадеждаващи. В деня за мерки отчитам най-добрите си резултати. Значи плодово - зеленчуковото ми меню работи.
Безспорен е приноса и на целодневното ми движение с домакински и градински занимания. Днес си подготвям и терасата на тавана - мястото ми за летни занимания с йога. И не само за това ;) То място и в стаята си имам, но не е същото.
Бягството от горещината на града е доброто решение. Под сенките на дърветата лятото е доста приятен сезон. Освен това градината е на крачка от масата и всичко, което си слагам в чинията е в най-свеж вид. Това ми поражда едни мисли за качеството на храната, от там и на самото хранене.
Безспорно истинската храна е един от най-важните моменти за постигане и поддържане на здравето. Особено ако има и пряко участие :)
Денят ми продължава с доза мотивация :)

.

ода за зеленчуците

Оказа се много лесно да си хрупам плодове и зеленчуци. Всъщност винаги съм ги предпочитала и много ми хресват, но не съм предполагала, че могат да ми бъдат достатъчни. Вече знам, че могат. Поне за определен етап.
Основният зеленчук за момента са краставиците. Днес разнообразих с добавка от кейл и листа от цвекло за вечерята. Откритие е за мен добавката на тахан или фъстъчено масло към салатата.
А най-хубавото е, че енергията ми е неизчерпаема. Как ми харесва това :)
За сега ми харесват зърнено-плодовите закуски и няма причина да ги променям. За обяд и вечеря е времето за зеленчукови експерименти, а някъде следобедно - някой плод. Сега се намират джанки, които собственоръчно мога да си набера, а на пазара - всичко лятно е там.
Цвеклото вече има си глави, морковите са невероятно крехки, алабашът и той ме привлича... Разнообразие ще има.
Лятно, зеленчуково и сурово ;)

.

среднощно

Вече месец крача по една пътека. Но усещам, че не ми понася. Не ми понася начина на хранене. Опитах се да мисля, че това е просто един етап, но вече не успявам. Преди няколко дена се почувствах в още по-голяма пропаст, в сравнение с тази преди месец.
Една сутрин се събудих с болка и разбрах, че не мога да продължавам така. Не бива да вървя срещу себе си. Защото точно това се беше случило.
Разбрах, че съм готова за следващата си крачка. Нещо, за което смятах, че не мога да направя за повече от два-три дни, максимум за седмица при определени условия.
Е, сега усещам, че мога. Колко? Не искам да си определям срок. Колкото... толкова...
Определено сили ми дава и личният пример на приятелка, която повече от месец върви по такава пътечка. Когато тя започна, аз започнах по моята си пътечка. Беше се настроила за две седмици, а вече е месец и тя продължава с доволство от себе си.
Време е и за мен. Истината е, че не малко съм прочела, имам своето си мнение. Нямах вярата, че мога, че ще се справя.
Сега е момента да си докажа, че мога. Едно е сигурно - няма да вървя срещу себе си. Затова и не си поставям срокове и ограничения. Крайностите във всяка форма не са моят път. Затова и толкова скоро след едно начало, аз пак съм в началото.
Преди две години личния ми лекар ми предложи да опитам през лятото суровоядство. Той нямаше опит, но негова колежка... Да, но аз не вярвах, че мога и допусках такъв вариант за себе си  от няколко дена. А може би просто не е било моето време тогава.
Понякога е по-добре човек да чете и знае по-малко. Само един пример: Убедена съм, че ползата от консумацията на плодове и зеленчуци е несравнима. Естествено в суров вид е най-добре. След това научавам колко неправилно е да се консумират плодове в диетичен режим, освен в някои изключителни случаи и в много малки дози. Да, точно - количествата са сравними с дози. Знаех, че като изям една ябълка след малко пак искам да ям нещо. Затова сигурно повярвах на нещо, което вътрешно не приемах, но се опитвах да му вярвам.
Сега не искам да давам оценки кое е вярно, кое не е. Не искам да търся единствената истина. Вече знам, че истината е там където съм в баланс и хармония. Все още я търся...
Скромният ми личен опит е двудневен. Обнадеждаващ е. Защото ми е леко, лесно, свежо, енергично, интересно... Не, не е самовнушение. Знам си /вече/, че съм добра с въображението, но /все още/ имам граница за реалност и измислица.
Знам, че няма да бъдат само два дните със сурова храна. Знам, че има какво да науча още. Знам, че искам да експериментирам с комбинации, вкусове. Едва ли има по-подходящ сезон за това от лятото. 
Както се казва - ще видим...
Пак окъснях. Пак причини си намирам. Денят е дълъг. Късноследобедна сиеста ми се случи. Кратичка, но така е по-зареждаща. Работа ми се намира, което е добре. Пък и музата дойде. :)
Време е...
Лека нощ!...

.

Еньовско утро

Ранно, слънчево, усмихнато е утрото на Еньовден.
С изминати дванадесет километра  в компанията на старата любов - велосипеда.
Е, росата беше се изпарила, но за мен остана невероятен изгрев на слънцето. Едно къпещо се слънце. В един момент от изгрева си имах две слънца. Едното на небето, другото в реката.
Кратка медитация  и утрото ми стана още по-вълшебно. Беше по-кратка от желаното, но някак си усетих приближаването на други хора, още преди да са пристигнали на мястото специално и нещо ме подтикна да спра този път. Но утрото пак си е вълшебно. Свежият повей на вятъра, все-по красивите песни на птиците...
И усмивката в душата ми...
Аз си я прегръщам и започвам деня си...
Направих си чай от тревички разни и сега уханието ме пренася...

.