Ето ме в едно доста ранно утро.
В чашата ми има нещо топло, което се надявам да възпре нахални вирусни нашественици. Пия го на малки глътки, с усещането, че точно това е най-доброто, което мога да направя за себе си в този момент. Наслаждавам се на топлината, на леката стипчивина и... съм се отдала на музата ми, която напира да пиша. /То друга тема какво ще напиша ;)/
Та, събудих се в неприлично ранен час /неприличен е за мен, поне за сега/. Миналата нощ, по чудо сякаш спала съм повече от препоръчваните осем часа.Месеци не ми се бе случвало. Затова пък тази нощ, нещо като за баланс, часовете ми за сън са малко повече от пет. И тъй като е имало нощи и с по-малко, сега приемам това, като нещо доста прилично. Разбира се, не скочих, щом отворих си очите в час среднощен. Опити направих да остана в прегръдките на Сънчо, но... той ми даде ясно да разбера, че толкова е за тази нощ. Имах два избора - да стана и да продължа да се въртя в леглото. Избрах първия, то е очевидно. Направих го с мисълта, че така ще имам повече време само за мен. Ако тръгна по тази мисъл, то всичкото време си е за мен, ама... няма да се задълбочавам сега в раздвоения.
Все пак денят за мен започна. Може би пък не е лошо да имам различни утрини...
Има дни, по-скоро периоди, в които ми се иска да съм подредена от първото до последното. Има и други периоди, в които подредеността ми действа като спирачка. А аз не харесвам спирачките. Смисълът на всичко е в развитието. Смисълът е днес да съм по-добра от вчера, утре от днес... И ако то, развитието ми, минава през педантичен ред или пък през хаос... аз си го приемам и... вървя напред. Дори и да значи, че ще има сутрини, в които ще се будя в непривично, за мен, време.
Това е време, не само за мен. Това е време за моята муза. Тя е непредсказуема и никога не знам къде ще ме поведе. Явно днес ѝ е обяснително, та затова с нея сме тук. За сега...
Няколко реда и за намеренията ми ще драсна. Те винаги са много и... големи. И сега няма да е изключение.
Знам, че мога да се организирам, когато искам. А сега искам. Затова не се съмнявам, че ще си свърша професионалните ангажименти, домакинските задължения и ония желания за движение, от които имам необходимост. А кой знае? Музата може и предизвикателство различно да ми поднесе. И за нея ще си има време.
Да, това с имането на време...
Интересно положение е ;)
Хайде... Добро утро!
.
Стимул за събуждане...
Сутрините са си мои. Колко и какво ще правя - само аз ще си реша.
И сега ще си го напиша, за да не забравя какво искам да правя сутрин.
Логично е сутрин да правя неща, които ме разбуждат, които ме зареждат за цял ден.
Чаша зелен чай е добра идея. Ще го пия бавно до прозореца и ще му се наслаждавам. Да, наслаждавам е ключовия момент! Идеята си има идейка. Времето е вирусно, затова ще си добавя лъжица сироп от бъз, оня, дето аз си правих. Еха, какво наслаждение ще пада ;)
Другата ми добра идея е малко или повече физическа активност. Тук има варианти, които ще се опитват и ще си намират времето, качеството и количеството. Няколко дена ми трябват, за да ги прецизирам. Със сигурност ще има варианти. Щях да напиша, че не мога да правя едно и също. Но не е точно така. Със сигурност мога, но не искам. А защо не искам? Защото съм такава... каквато съм... ама ще ставам по-добра.
Идея е да приготвя закуската и планиране на другите хранения. Необходимо е, защото иначе стават издънки. А аз много обичам да си обещавам разни работи. Та издънките са нещо дето не искам да си обещавам ;)
И така, най-хубавата ми идея е да си направя алармата за следващата седмица да е в 7:17.
Ех, тази вечер съм пълна с идеи ;) Едва ли някой може да ми спори...
Днес получих идея, да се знае, че не всичко си измислям сама. Избирам си навик с плюс и друг с минус и им давам месец време... Мислех, че е лесно, даже бях сигурна кой ще е минус, ама... Няма да прибързвам, няма да съм припряна. Ще се оставя за малко... по течението... То ще избистри идеите.
Рано е да прегръщам Сънчо. Днес ми се затвърди, с помощ външна, за която съм благодарна, че не е добра идеята ми за сиеста. Има още час до 22:00, часът, в който си определих да търся Сънчо. О, има какво да правя. И за това идеи имам... Идеята за чаша чай от маточина е чудесна! Нали?
Лека нощ, в нощ втора от мисията ми за сънища!
.
Обещах си да си създам по-добри навици за сън...
Нещо не успявам. За сега...
Не веднъж съм се убеждавала в правотата на думите, че сънят преди полунощ е най-качествен.
Не веднъж съм взимала решения, че този път ще бъде траен навика ми. Пак си обещах...
И започнах... Точно за четири вечери и после... Добре, де. Дойдоха празници, оправдания се лесно намират. Вече нямам нужда от оправдания, а от дела. Затова, още тази вечер започвам операция "Сънища".
Спи ми се, не спи, в 22:00 ще бъда в леглото с книжка. В 22:30 лампите се гасят. Това ще е началото.
Преди лягане няколко валерианчета са добра идея. Тя винаги действа.
Задължително ще има сутрешна аларма. За начало ще е в 7:33. Вече просветлява по това време, та ще има стимул.
Хайде време е първи опит.
Казват, че навик се създава за 21 дни. Ще видим...
Тук ще пиша пак за новата ми мисия. В този момент е необходимост. Друг път ще кажа и защо.
Лека нощ!
.
След почти четири месеца съм отново тук.
И не, не съм бездействала и безидействала през това време.
Имах пълни дни и месеци с разнообразие, с дейности, с отговорности, с емоции най-различни.
Да, продължавам с хубавите си навици.
Вече не правя нещо на всяка цена, защото трябва. Правя нещата защото искам, защото ми харесва. И те, нещата, ми се получават. И резултати има...
Важно е човек да учи нови неща. И е по-добре да ги понаучи по-задълбочено. А когато стигне до дълбини непознати и непонятни за него, няма нищо лошо да потърси помощ. Е, потърсих... И намерих...
Признавам, че физическата ми активност бе недобре балансирана понякога, недобре структурирана. Но от две седмици в тази посока си имам ментор. Човек, който знае, може, споделя и помага. Споделяла съм, че си имам един кростренажор на терасата, който по-често е самотник. Сега вече знам защо. Защото не съм знаела кога и как да го използвам, за да ми е приятел. Вече седмица и половина той ми е добър приятел и се разбираме чудесно всяка сутрин. Защото сега срещите ни са основани на грамотност, а не само на ентусиазъм.
Разбира се и храната ми претърпява промени. Но основното вече го правя. Създадох си доста добри навици и при храненето.
Чувствам се истински удовлетворена от това, което правя за себе си.
Време ми е за следобедна доза чай.
Скоро пак ще дойда тук...
.
Направих някои опити.
Засякох с хронометър кое занимание колко време ми отнема. Напоследък правя голям брой навеждания. Гледах един клип, в който се обясняваха ползите от тези движения. Стори ми се лесно и да, наистина ми е лесно. Вече правя 100 повторения за 3 минути и 30 секунди. За сега правя и втора серия от 100 повторения след около минута почивка. И най-интересното е, че времето е същото. Навежданията са идеално раздвижване и получаване на гъвкавост и енергия. След двадесетото навеждане тялото сякаш влиза в друг "режим" и темпото само си идва. Със затворени очи, усещам как увлича... Усещането е, че мога така до безкрайност да продължавам.
Неотдавна си засякох продължителността и на тибетските упражнения. Оказа се, че 7-8 мин са необходими за тибетските ритуали, които са изключително силно енергийно въздействащи. До сега се доверявах на прочетеното, че са необходими 10-15 минути. Как да не съм доволна? :)
За планк 3 минути са необходими за серия от 3 пъти по 30 секунди задържане и 30 секунди почивка /която може и да намалява/
Петминутката за японския масаж и още пет за почивка след това, носи изключителна лекота и подвижност на всички стави.
Виброгимнастиката е точно 70 секунди, които отделени три - четири пъти през деня, могат да направят чудеса и за вените, освен другите ползи.
Оказва
се, че за такива, уж малки неща, които оказват голямо въздействие върху
човека, не е необходимо много време и оправданията- нямам време, изобщо
не действат.
И
като се замисли човек колко минутки губи тук и там, де съзнателно, де
без да го осъзнава...
А колко малко трябва, за да се почувства човек
Човек.
И никакви оправдания!
А аз наистина не мисля да си търся оправдания за липса на време.
.
Пролетта ме вдъхновява...
За всичко!
Вчера и днес посрещам изгрева край реката в компанията на велосипеда и с десет километра се подготвям прекрасно за предстоящия ден.
Вчера, следпразнично и следтравмично, поднових тибетските упражнения. Вчера с петнадесет повторения, а днес с максималните двадесет и едно. И имах усещане, че мога да направя поне още толкова без проблем.
Това усещане е силно, мотивиращо, радващо.
Резултатът е, че имам желание за създаване на още хубави навици. Но за тях повече ще си кажа друг път, че днес... трябва и да се поработи ;)
Спорен ден!
.
Следпразнично мотивацията за движение е голяма.
Още повече, че тази сутрин много се харесахме с кантара. Дори следпразнично ме радва ;) Това си е още мотивация. От където и да го погледнеш...
Днес е повече от хубав пролетен ден. Не е за изпускане и не го изпуснах. Много съм доволна. Изпълнена съм с енергия. А това много ми харесва.
Отново бях в компанията на велосипеда, вярна дружка ми е.
Пролетта е в силата си - ароматни цъфнали храсти, дървета раззеленяващи се с часове, нацъфтели треви, пчелички жужащи от цвят на цвят, песни на влюбени птици, реката забързана тича...
Естествено е да имам намерения и за следващите дни. Обещавам си да не пропускам нито ден без активно движение. Сега, когато травмата ми отминава, идеите са много. Че кой друг да има идеи много, ако не аз ;)
.
Д
а, спокойно ми е.
Тогава защо и какво има да му мисля?
Защото съм си такава... мислителка някаква... То е и добро, ама е и зло понякога. Иска ми се някога да не мисля. А да се "водя" по правилата на други. Да, ама... имам навици да мисля...
Мисля, че се понаучих да се храня балансирано в повечето си дни. Изключенията са много редки. Има някои нетипични моменти, но... имат си доста разбираеми причини - месечни хормонални лудории.
Истина е, че кантарът не ми е приятел в последно време. Но знам, че правя необходимото. И знам, че резултати ще има. Някой ден... И той не е далече. Затова съм спокойна. Имам нужда от това спокойствие.
Сега е времето за светлите пролетни празници. Предстоят дни, в които, със сигурност, ще се промени начина ми на хранене, който бях постигнала в последните седмици. Но съм уверена, че прегрешенията ми ще бъдат сведени до минимум. И друг път съм устоявала на изкушения и съм минимализирала последиците от подобни празници. Значи - мога и сега.
За съжаление и тази година не се разминах със зимното падане. Но се случи миналата седмица, когато вече нямаше ни сняг, ни лед, а само дъжд и кал. Срам ме е, хич не е за хвалба, ама това е реалността. Трудно понасям принудителното обездвижване. Надявам се, че след празниците ще съм във форма - достатъчно добра, за да си увелича най-сетне ежедневните активности. Пролетта е най-мотивиращия сезон за повече движения. Не искам да я пропускам.
С някакви такива, спокойни размисли, се отправям към края на деня. Ден, в който си посвърших доста работа и удовлетворена отивам да гушкам Сънчо :)
Лека нощ!
.
Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи.
Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока.
Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа.
Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън.
Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :)
А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е...
Пролетно ми е... Леко ми е...
.
Днес видях резултати!
Резултати от всичко, което правя, за да постигна поставената цел. Силно е усещането, да знам, че съм на правилния път. Изключителна мотивация да продължавам напред. Мотивация да пазя навиците си и да си създам нови.
Един от най-хубавите ми навици е приема на течности. Пия бистра водица, изворна. Пия топъл или студен чай, билков. Много е лесно и удобно. На бюрото до мен винаги има кана с вода и чаша с чай. Има и приложения за телефона, които напомнят, че е минало време и е време за вода. Изключително удобно е, когато съм се залисала в ежедневието.
Хайде... на чая... Букет от най-слънчеви треволяци :)
.
