петък, 4 юни 2010 г.

в новия ден

Събудих се с настроение, с очаквания за новия ден. Разбира се първо минах през кантара.
Ами, даааа. Харесва ми, днес си го обичам. За шест дена, само два с еднократни нарушения на програмата ми. Естествено е да има резултат. Мнооого се радвам.
А най-хубавото е, че миналия ден най-нежните, галещи ръце усетиха промяна. А техният притежател ме похвали. Колко много значи тази похвала. И колко много мотив ми дава.
Като, че ли най-трудната ми част е мотивацията. Опитвах да го правя заради друг, за да му се харесам. Хубаво, но това се оказва до време действащо. Вероятно защото и другият, повод за мотива ми, е бил временен. Опитвах се заради себе си - не се получи.
Но сега е друго! Той е най-прекрасното нещо случило ми се! И си го искам! Искам си го завинаги!
Знам, че му се иска да отслабна. Но не заради суета, а за да бъда здрава. Сега нямам здравословни проблеми, но дали ще е така винаги?
Утре ще си претегля и ще си направя всички мерки. Ще отчитам седмични резултати. Хе, как прозвуча. Ами, да, сериозно е.
А днес ще е чудесен ден.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар