четвъртък, 30 юни 2011 г.

все още съм упорита

Все още съм упорита, въпреки бойкота на всички мерителни уреди и приспособления.
Пия мноооого вода и зелен чай. Зелен чай с кубчета лед е чудесно нещо за летните дни. А вода с прясно листенце мента или резенче лимон... не бих отказала.
Радвам се, че продължавам с избрания си начин на хранене - балансирания. И още повече се радвам, че доста отдавна не съм правила нарушения. Разбира се, еднократно нарушения  и излизане от Зоната не е проблем, ако следващото хранене е балансирано, то пак ме води в Зоната. Но още по-голям повод за радост е, че мислите ми са далече от всякакви шоколадови истории.
Днес за закуска си нарязах пъпеш... Беше хубаво. По-хубаво от шоколад ;) След закуската се усмихнах, защото си помислих какво бих направила, ако пред мен има парче шоколад и парче пъпеш. Днес, а се надявам и утре, бих с радост се насладила на пъпеша. Харесва ми промяната във вкусовите ми желания ;)
Допускам, че когато организмът си получава всичко необходимо, в един момент той се връща към онзи изначален момент на близост до природните закони. Тогава се оказва лесно да се вярва на интуицията, която пожелава само необходимото и полезното. А онова, безполезното, пожелавано от разума /по-скоро неразума/ и навика, и дори подражанието, е вече в историята. Искам да е история! И така ще бъде!
Знам какво искам! Вече... И го обещах със сърцето си... А сърцето ми никога не лъже...
Искам... И ще бъде!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар