събота, 30 април 2011 г.

с надежда за ускорение

С надежда да ускоря реалните резултати, снощи се доверих на витаслим. Информация има много в интернет, за който представлява интерес.
Започнах да се чувствам уморена от липсата на видими резултати от всичко, което правя.
Знам, сигурна съм, че това, което правя е верния път и резултати ще има, макар, че сега е нещо като период на застой. Този застой, обаче усещам, че действа демотивиращо. Въпреки подкрепата, която имам.
Не искам да спирам, имам още доста път напред до целта ми.
Бях си обещала, че повече няма да експериментирам с разни добавки, от които резултатите са били спорни. Но вчера в един откровен разговор, след обсъждане на "за" и "против", след разговор с "пробвали", взех решение. И го осъществих веднага. Купих си витаслим...
Започнах го снощи, преди вечеря.
В никакъв случай не спирам започнатото. Продължавам да се храня балансирано. Продължавам да спортувам, да използвам всеки свободен момент за някакво движение. Продължавам всички добри навици, които съм си създала. Има възможност и за други, ще ги търся и утвърждавам.
Надявам се, че тази добавка ще ми подейства като подаване на ръка
в момент, в който имам нужда от малко подкрепа.
Омръзна ми да бъда дебела!
Слава богу, здрава съм и енергична. Всичко е ОК за сега. Обаче... вече не искам да се виждам в огледалото... Дори и да го избегна него, не мога да избегна от погледа на любимия :( Той толкова ме подкрепя, толкова е търпелив. Чувствам се виновна понякога, че съм го разочаровала, че няма резултат забележим.
През годините доста съм направила за здравето си, затова и има резултат. Но защо не успях да реша този проблем - с излишествата си... Сега, когато имам искрената подкрепа на любимия, искам да успея. Трябва да успея! Заради мен и заради него!
Продължавам по пътя, който на места е трудно проходим, но няма да се откажа...
Продължавам...
.

петък, 29 април 2011 г.

сигурна в намеренията и целта

Сигурна съм в намеренията и целта си!
Никога не съм била по-сигурна и уверена, че трябва да го направя! Знам какво да правя, знам как да го правя. Трябва само да го правя!
И го правя! Имам най-силния мотив! Имам най-желаната подкрепа!
Скоро, разбира се, реалното скоро, ще постигна целта си! И ще запазя резултата, който така силно желая и заслужавам!
Радвам се, че всеки ден мога да се похваля за нещо, което съм постигнала, направила, добавила, устояла.
Естествено, че ми се иска по-бързо да се виждат резултатите. Май трябва да укротя нетърпението си, усещам, че е лош съветник.
И така...
Равносметката е - сигурно, макар и бавно, вървя напред... и нагоре... към целта.

.

вторник, 26 април 2011 г.

гордея се със себе си

Мдаа... Нескромно звучи заглавието, нали?
Еми, да... Обаче пък е истина!
Никога до сега след празници не съм се чувствала толкова лека и доволна от себе си.
Нито едно преяждане, дори и най-мъничкото!
А бях доста време в кухнята, заета и свещенодействаща в приготвянето на вкусотии всякакви. А после на гости... и тук и там...
Устоях без никакви усилия на изкушенията и само един, единствен път, не успях да балансирам храненето си. Което според избрания ми начин на хранене означава, че само с четири - пет часа съм забавила процеса за постигане на Целта ми.
При изложените факти, как да не се гордея със себе си?
Е, имаше и един момент на леко обездвижване. Просто си правех леки упражнения, колкото за тонус. Разбира се, разходките сред пролетната природа бяха чудесни!
Затова пък вчера вечерта, следпразнично, си направих такава тренировка, такова раздвижване... почувствах се страхотно!
Тайната е... Дали да я издам?  :) :) :)
Моят Мотив! Най-силната подкрепа, която някога съм имала.
Разбира се, че това, което правя е най-добро и полезно, преди всичко за мен. Но това знание до момента не ми е помогнало кой знае колко. Сега, когато правя всичко заради целта, всичко е много по-лесно и има смисъл за мен. Знам, че когато постигна моята си Цел,  ще се гордея със себе си. Искам да го зарадвам... 
Не мога да имам по силен мотив! Щастлива съм, че го имам!
А сега така и така съм ранобудна ;) да взема да направя още нещичко за себе си... малко йога и правилно дишане ще е добра идея. Денят скоро ще се събуди, нека го посрещна подобаващо ;)
.

петък, 22 април 2011 г.

следобедни мисли и настроения


Не, не меря ябълката. Нито се храня само с ябълки. Всъщност не се лишавам от нищо.
Храня се балансирано. А това ще рече, че приемам всички необходими хранителни вещества в подходящите пропорции. Протеини, въглехидрати и мазнини - при всяко хранене, за да не изпитвам никакъв глад. Когато менюто ми е балансирано в съответните пропорции до времето за следващото хранeне не изпитвам никакъв дискомфорт. Усещам в себе си енергия и настроение да върша всичко, което си пожелая. Много важно е да не забравям, че следващото хранене трябва да  бъде след четири до пет часа.
Сега са празници. Семейството се събира в пълен състав. Дори и разширен. Най-честият обединител на компанията е масата. Така е и у нас. Миналия ден репетирах за козунаци ;) Но не ги опитах. Виждам как децата се справят. Това ми показва, че тренировката е успешна. Днес пак месих, сега се пекат. Ухаят неустоимо. Не! Неустоимо е за другите. Било е и за мен, но в друго, минало време. Сега устоявам. Дори не се налага да използвам воля или пък инат. Може би защото Целта пред мен е голяма и Мотивът ми е силен.
Навън е хубав пролетен ден. Предразполагащ за повече движение. Намерих си работа в градината с цветята. Удовлетворена съм от свършеното и от движението. Работа и в къщи имах. Някъде намирам четива, в които пише, че домакинската работа била с доста висок разход на енергия. Дано ;)
Приятен следобед е и мисля да си взема одеалцето, по-дебелото, че земята още е студена, и да си го позастеля в тревата на двора. Сред лайки и глухарчета, озвучено с птичи песни и закачки може и да си измисля някое движение за тонус.
А празниците?
Весели да бъдат!
.

събота, 16 април 2011 г.

мини отчет

Защо пък да не направя един мини отчет.
От неделя вечерта до тази събота сутрин са  пет дена. За тези пет дена най-важното е, че не допуснах нито едно отклонение от хранителния режим, който съм си избрала. И резултатите са очаквани и неоспорими.
В ранни зори кантара ми показа минус килограм и триста! Метърът също е доста благосклонен с намаления на различните критични места с по един до два сантиметра.
Да, доволна съм. Резултатът е основно от начина на хранене. Имам и физически усилия приложени през седмицата, но не бих казала, че са прекалени или много. По-скоро са нормални, за един добър тонус. Има какво да се желае в посока на увеличение, но нека всичко е с времето си. Преди време допусках грешка, която мисля, че преодолявам вече. Когато имах мотив и желание, и започвах нещо с добри намерения, опитвах да включа от първия ден всичките си добри намерения. Добре е, но е доста стресиращо. Вече знам, от опит, нещата се случват постепенно. Важното е да има постоянство. Добрите идеи са добре дошли, но една по една, не и на куп.
В този мини отчет ще добавя и една самопохвала. Днес устоях на емоциите си. Имах много силен, наистина мноооого силен емоционален срив. И устоях да не награбя шоколада. :) Сигурно е за усмивка, а може би и да е смешно, но за мен си е победа. Важна при това. Случвало се е и друг път, но паметта е избирателна и често забравя. В труден момент ме предава. Искам вече да е по-услужлива ;)
Сега заслужено, след уморителен ден, ще се отдам в прегръдките на Сънчо...
.

четвъртък, 14 април 2011 г.

пролетна умора

Понякога е удобно да се оправдавам с пролетната умора.
Опитвам се пак да вляза в ритъм. Онзи ритъм, в който се чувствам комфортно. Знам го, помня усещането за лекота и подреденост. Защо, обаче не успявам да си намеря волята. Може би защото се разпилявам и хаосът ми харесва понякога.
Aquawoman  споделя своите резултати и това мотивира. Наред с всичките други мотиви, които имам, вече имам и реален пример за успех.
Сигурно и моят етап на сериозност вече настъпва.
Искам да се похваля, че от няколко дена /нека не ги уточнявам сега колко ;), важното е, че са няколко/ се придържам към избран хранителен режим и започвам да усещам и дори да отчитам резултати. Започнах да си припомням хубавите навици, които са ми помагали в такива моменти, които ме карат да се чувствам добре.
Днес си мисля, че пролетната умора е вече зад гърба ми. Позитивно е ;)
Истината е, че последните дни се чувствам с доста енергия. Макар, край мен да царува гореспоменатия хаос, успявам в делата си. Дали са му преброени дните ;)
Днес подредих деня си, както ми харесва. Заделих си "мое" време. Ще направя нещо ново. До сега, упражненията от мини-йога комплекса ми, правех на отворен прозорец със звуците и шума, които влизат от там. Днес ще го направя пак на отворен прозорец, но с една чудесна музика за релакс, която снощи си открих. Ако опита е успешен, в което не се съмнявам, ще споделя и откритието си :)
Все още денят е в началото си, предстои пред мен. Отивам да си взема всичко от него...
.

вторник, 12 април 2011 г.

на 57 !?!

Възможно ли е?!
Тук има доста снимки, включително и тази, която е в ляво.
Ако е на 57, което е възможно, виждайки по-отблизо ръцете на дамата, то тя наистина изглежда перфектно.
Не разбирам много от пластични хирургии, но ми се струва, че доста е поработено. Ако греша, нека бъде извинено невежествето ми и тогава поклон пред положените усилия. Защото ей, така от нищо не става.

А аз как ли ще съм на 57?
Е, не е много времето ;) Само някакви си тринадесет години.
Едно знам, ще съм здрава!
И няма да съм блондинка ;)
.

петък, 8 април 2011 г.

зареждане

Когато се "откъсвам" от света край мен, си представям много зелено.
Течаща вода отмива мислите ми подскачайки от камък на камък.
Птици, мушици и всякакви други твари са в най-великия синхрон, и симфонията на звуците изпълва съзнанието.
Светлината е мека, приглушена от зеленината.
Подсъзнанието... дори и то е някъде далече...
Пет-десет минути са достатъчни, за да се заредя с мир за цял ден...
... или нощ.
.