събота, 30 юли 2011 г.

ПМС и оцеляване всеки месец

Не, нямам основание да се оплаквам.
Други са много по-зле от мен.
При мен не е на физическо ниво проблемът.
Но емоционално... не знам как да го нарека дори.
И това е всеки месец... последните две - три години.
Не се задълбочават неразположенията.
Но това безкрайно повторение... изморява.
Изморява и предизвестността /няма такава дума, но май само тя казва точно/.
Много начини за справяне има предложени в книгите, от лекари, от приятелки...
Последните не са интересни, а са и най-малко смислени.
В книгите има и някои ценни неща... но е необходимо отсяване и трезва преценка.
Лекарите... хубаво е, че намират подходящи и безвредни добавки и начини да ми помогнат. До някъде... Моите лекари знаят, че химия без необходимост, при мен не върви и винаги във всеки случай се търси алтернатива. Благодарна съм им, че се справят :) И оценявам, че не всеки лекар прави това...
Има много неща, които могат да се правят в ежедневието, за да си облекча няколкото дни всеки месец. И доста правя... Но все пак остава нещо, което ми причинява дискомфорта... нещо, което ме кара да се чувствам полудяла... нещо, с което тровя дните на най-близките си... дори и да се правят, че не забелязват...
Всяка жена преминава през кошмара на ПМС-то. Някои по-рано, други по-късно, по-леко или по-тежко. Мисля, че съм от щастливките... по-леко... Няма да се оплаквам.
Продължавам да си търся пътя към здравето, към спокойствието и хармонията.
Не, че съм болна или се чувствам такава. Но винаги има още нещо, което може да се направи като плюс към здравето ни.
Търсене... преценка... и... действие...

.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

днес си мисля

Днес се замислих и реших да си направя една малка сметка, колко калории приемам за деня.
За балансираното хранене според Зоната не е необходимо никакво броене на калории. Оказа се, че приемът ми на калории е около 1200 за деня.
Този месец не съм приемала от така наречените "плътни" въглехидрати - боб, картофи, ориз, хляб. Причината е, че реших да ги намаля до минимум и да наблегна на по-добрия избор. Другата причина е, че се оказа след вега теста, че това не са моите храни.
Когато осмислях резултатите от теста, се притесних малко, че няма да успея. Определено преди бях намалила тези храни, но понякога си позволявах филийка пълнозърнест хляб, или ядене с ориз. Сега пак може филийката, но реших за сега да я оставя за по-сетне. Оказа се, че изобщо не е трудно. Има много голям избор на зеленчуци, които дават дори по-голяма ситост. Може би защото те трябва да консумират в доста по-големи количества и се оказват съвсем достатъчни за да се чувствам комфортно и сито.
Доматите от градината с извара и лъжичка олио са чудесен обяд или вечеря. Според принципите на Зоната, аз излизам от нея когато си хапвам диня или пъпеш за следобедна закуска. Но наистина сега, при изобилието на дини и пъпеши, не бих могла да си претегля само 100 или 200 грама от тях и да ги балансирам с 40 или 80 грама кашкавал... :( Затова този етап го оставям за по-късно.
Започнах да пиша днес заради калориите, които изчислих, че приемам с менюто си. Не се бях замисляла, колко ми носи храненето в Зоната. Дори на моменти се плашех от пълните чинии с храна, които трябва да приема. Но пълната, дори препълнена чиния с домати не ми носи повече от 100-120 калории. Направих проста сметка дори с непрепоръчваните въглехидрати - не се получава голяма разлика. Защото те пък са със съвсем различни количества :)
Затова въпросът за калориите повече никога няма да се появява пред мен. Пиша калории, но за да бъда коректна, трябва да поясня, че се отнася за килокалории, мерната единица, в която се намират всякакви таблички. /Но нали тук не издребняваме за тези подробности ;) /
А аз ще продължа да си хапвам от градинските домати. Дори и да са препълнена чиния ;)
И не съм забравила за упражненията...

.

петък, 22 юли 2011 г.

лятно

Лятно, зелено, синьо, пересто-облачно...
Лято, чист и свеж въздух.
И пак ще си призная - малко мързеливо.
Липсва ми велосипедът, но... обстоятелствата налагат още месец раздяла. Ще я преживея, сигурно ;)
Заслужавам си похвала, че всяка сутрин намирам своите десет минутки за тибетските ритуали и още 15 минутки за някои йогийски упражнения. От ония леките, дето ме зареждат с тонус. Освен това ме лишават от сутрешната скованост, която е нормална след съня. Чак скованост е силна дума. Но сутрин има един момент на необходимост от пораздвижване и когато го направя по моя си начин, после ми е по-добре. Опитвам да не пропускам и привечерните си избрани упражнения, с които също се чувствам добре.
Но днес... привечер ми е някакво... не е само мързел. Времето навън е тежко, въпреки, че днес не беше горещо. Облачно и странно притихнало е. Май мечтата ми е за леглото вече ;)
Заслужавам си и друга похвала. И понеже съм нескромна, пък и няма кой да ме похвали, на мен се пада таз задача ;)
От началото на месеца, когато си направих вега тест, не съм допуснала нито едно нарушение. Дори се оказа лесно и донякъде забавно да следя с какво се храня. Чувствам се доста по-отговорна към себе си и към всичко, което правя. Резултатите от вега теста съчетавам с принципите на Зоната.
Открих невероятно вкусни и засищащи комбинации. Пример - 160 грама сурова зелена чушка и 240 грама градински домат, балансирани със 100 грама извара с добавка на чаена лъжичка олио. Добавям си слънчогледово олио, защото се оказа, че зехтинът не е за мен на този етап.
Освен това, за това време, нито веднъж не ми се прияде нещо от непрепоръчителния списък. Независимо, че готвя за осем-десет човека, понякога по две-три различни манджи. Независимо и от това, че край мен се приготвят, а и аз понякога правя, домашни десерти...
Такова е... лятно, зелено и свежо... с привкус на леееко мързеливо ;)

.

вторник, 19 юли 2011 г.

среднощни оправдания

Малко мързеливи са ми дните, откъм движение. Движение, когато се разбира спорт.
Но пък друго движение... в къщи, в градината... в изобилие. И все гледам да е в по-хладните части на денонощието. А после жегата така ме изтощава.
Това са дните от лятото, които не харесвам. И изобщо не ми е до никакъв по-сериозен спорт.
 Разбира се има някои неща, които не пропускам. Това са тибетските упражнения сутрин. Освен тях, два-три пъти десет-петнадесет минутки упражнения с йогийските елементи. Това ме пораздвижва и ми дава доста тонус и енергия в иначе, изтощителния ден.
В мързеливия следобед, прекаран предимно в хоризонтално положение в леглото, в хладната спалня, се опитвам да чета. И това не ми се отдава лесно, но вярвам, че или скоро ще свършат тези горещини, или аз ще свикна с тях ;)
Навън се разхлажда и съм тук в опит да си посъбера мислите :)
Време е за почивка и за планове за новия ден, който съвсем скоро ще е тук ;)

.

понеделник, 18 юли 2011 г.

миниотчет

:):):)
За седмица кантара ми показа - минус 1,7 килограма!!!
От началото на месеца минусите са 4,0 !!!
Радвам се, че най-после нещата тръгнаха в посоката, в която желая!

Какво да пиша повече...
Числата казват всичко...
С още по-голям мотив продължавам напред.

.

петък, 15 юли 2011 г.

излишните...

 Чела съм, че когато човек задържа в себе си емоции, а край себе си вещи, започва да задържа и килограми. Понякога съм се замисляла за логика в прочетено. Може би звучи логично съвета, да се отървем от излишни вещи. Много често се дава съвет да се освободим и от дрехи, които не носим. И които няма да облечем по различни причини.
Миналата година прибрах някои неща, които ми бяха станали широчки. Защо ги прибрах ли? Не знам. Вероятно съм си такава, прибрана...
Днес реших да ги сложа в торба и да ги занеса на една жена, която бе пожелала да й дам преди време някои стари дрехи, които не нося. Тогава го направих и реших, и сега да направя това. 
Направих и нещо непредвидено, нещо, с което не очаквах да се занимавам и то точно днес. Отворих един гардероб, в който имаше дрехи от преди повече от двадесет години...Защо ли? Знам ли... Запазени са, някои са малко носени и по различни причини са прибрани там...
Събрах ги и  тях... А после си подредих на широко и свободно дрехите, които си нося сега...
Доволна съм, че го направих. Осъзнах, че щом толкова време не ми е липсвало нищо от този рафт, вероятността някога да ми потрябва нещо е толкова близка до нулата, че не си заслужава  да  пазя нищо от там. Сега ми е някакво леко и свободно. И у мен зрее една мисъл...колко ли още "прибрани" неща има, които никога няма да се използват... Може би им е дошло времето да се разделим. Както се разделям с излишните си килограми...
Важно е човек да си даде сметка, че излишното прибиране и пазене не винаги има положителен заряд. Усещам, че нещо се е променило в мислите ми. Вярвам, че е за добре. Сега си спомням, че няколко пъти съм посягала към този рафт и винаги нещо ме е спирало. Днес, сякаш ме извика дори...
Осъзнавайки лекотата на духа си в този момент, мога само да се поздравя и да продължавам напред, с изхвърляне на всичко ненужно от тялото си и живота си...
А иначе, днес е хубав ден. С движение... с правилно хранене... със спокоен ум... почти подредени мисли...

.

слънчево

Слънчев ден.
Ваканционно ми е.
Обръщам си повече внимание. Намирам си повече време за упражнения, за релакс. След душ, сутрин и вечер, не пропускам да се поглезя с някое мазило.
Чета си книжки.
Проучвам старите готварски книги и търся поглед от днешен ден за идеи свежи и здравословни. Кулинарствам и експериментирам с разнообразните зеленчукови дарове на градината.
Такива са ми дните...
Нощта е пълнолунна и още ми е бодро, та да видим до къде ще я докарам.
Поне за четене си имам още доста книжки.
Пък и са на теми най-различни ;)

сряда, 13 юли 2011 г.

ден на колела


Ден на колела.
Не ми се случва често да съм 400 километра зад волана. Прибрах се много, много изморена...
Днес ми се наложи да обядвам в заведение. Оказа се, че не е трудно да балансирам храните, които вега тестът ми позволява по принципите на Зоната. Поръчах си зеленчуци на скара от препоръчаните, отказах лук и гъби. Поръчах си и едно свинско шишче в подходящ грамаж. Оказа се толкова лесно.
И много вода изпих... много горещ ден... водата бе топличка като за чай, но не обичам в жегите да пия студено.
Две кафета, без добавки, ме поддържаха свежа. Изпих си кафетата за цяла седмица :) Обикновено ми се случват две до три кафета в седмица, като е възможно и да не се случат. Но когато съм на дълъг път, усещам нужда да получа доза кофеин.
За лека нощ съм си приготвила чаша нискомаслено кисело мляко и един орех.
Някакво сериозно физическо натоварване в днешния ми ден нямаше. Но психически се чувствам изтощена. Утрешния ден обещава повече спокойствие и възможности за упражненията ми.
Лека нощ!

.

след деня...

Летен ден.
Свърши вече.
Музата си търся...
Доволна съм от себе си.
Това, което исках, го направих.
Време е за почивка и заряд за утре, всъщност утре-то е тук.
Необичаен ден ще бъде.
А аз ще следвам пак добрите си навици.
Вода ще пия... много трябва.
И баланса ще си правя. С кисело мляко е лесно дори и на път. Няколко изчистени ореха в кутийка,  в чантата си нося. ;) Умно е, нали? :):):)
Среднощ мина, а трябва да се става рано...
С усмивка и мисли хубави към Сънчо се отправям.

.

вторник, 12 юли 2011 г.

в деня... с усмивка

Има дни различни.
Вчера... не ми беше ден за движения.
Беше толкова горещо, че и в кухнята не ми се влизаше. Храненето ми се състоеше от: закуска - кайсии, за обед малко грах и риба, а вечеря кисело мляко с орех. Но вода пих много.
За днес закусих с 4-5 кайсии. Приготвих си вода до мен. Но нека мине малко време, че не искам компот в корема ;)
Дано намеря сили и да се пораздвижа.
Забравих! Кантарът пак е благосклонен към мен. Отчита още 200 грама в минус :)
Даааа, никога причината не е една. Затова се радвам на себе си, когато включвам в дните си всичко, което знам, че помага за здравето ми. Правилно хранене, достатъчно движение, водата, спокоен сън, позитивни мисли, правилните утвърждения, пълноценно дишане... и още, и още...
Мисъл ми се завъртя - капка по капка, вир става... Така си е, голямото е изградено от малките. Дори наглед дребни  детайли са в състояние да променят до неузнаваемост цялото. Хубаво е когато детайлите изграждат цялото в позитивна посока.
Има един дребен детайл, който си давам сметка, че не е добро, но все още е с мен. Знам много, прочела съм и съм разбрала много. Знам много добре кое е добро за мен, за здравето ми, за живота ми... но някъде се губи връзката между знанията ми и действията ми. В моменти, когато ми е нещо трудно, на теория поне три начина знам за справяне, но... в критична ситуация забравям всичко... Сещам се след време, че го знам, дори го мога, но... неприложено остава...
Денят все още е пред мен. Със сигурност и днес нещо ще забравя, ще пропусна. Може би по-важното е какво ще свърша, какво ще запомня, какво ново ще направя.
Напред в деня... с усмивка...

.

неделя, 10 юли 2011 г.

в неделя

Неделя е...
Нощ с объркан сън. Успах се...
След чаша вода и закуската, с чаша кисело мляко с орех, съм готова.
Макар и по-късно от обичайното, излязох на алеята с велосипеда си. Харесва ми да си правим компания в утрините.
Там, на края на алеята, има чудесни пейки. След малко дихателни упражнения направих тибетските ритуали. Там, на това място усещането когато ги правя е невероятно. Усещане за енергия, за чистота, за пречистване...
Направих няколко обиколки и когато се прибрах километража ми показваше 21, да точно толкова -двадесет и един, километра :)
Получи се страхотна тренировка. И вместо умора получих много енергия. Отхвърлих доста домашни задачи.
В жегата днес наблегнах на плодове с кашкавал и кисело мляко.
Накрая на деня жегата ме съсипа... едва успях да изляза на вечерна разходка. Добре, че излязох. Малко ми е по-добре сега.
Пия вода...

.

събота, 9 юли 2011 г.

още резултати

Отчитам още резултати :)
Седемстотин / 700 / грама съм по-малко!
И така от началото на месеца вече  са точно два килограма по-малко!
Чувствам се страхотно!
Леко ми е! Мотивацията ми, бих казала, дори расте със всеки изминал ден.
Продължавам да правя всичко, което ми харесва и ми носи полза. Вече имам достатъчно занимания, които могат да разнообразяват движенията ми.
Храненето ми е балансирано по принципите на Зоната. В същото време го съобразявам с вега теста, който показа поносимостта ми към храните. Лесно е и дори вълнуващо. Още повече, че резултатите са видими и осезаеми ;)
Навън вече е горещо. Старая се да пия повече вода. Днес ще наблегна повече на разходки сред гората. Бях ранобудна и вече направих избраните ми упражнения, които съм сигурна, че ми помагат. Особено силно ми въздействат върху тонуса. Разбира се, ако няма други причини да го намаляват. Такива причини забелязах са климатичните промени.
И много ще чета днес ;)

.

вторник, 5 юли 2011 г.

днес е така

Една объркана нощ...
Сън и без сън... денят дойде.
Не ми се ставаше. В мен нещо крещеше - полежи си. Почти го чух... но лъч промъкна се в мислите ми сънени. И станах... даже малко на инат... на себе си...
С велосипеда на алеята отидох. Упражнения направих.
Посъбрах си бодрост. Не е кой знае колко, но е по-добре от нищо.
Денят е някак... тежък, но знам, че по-добър ще стане.
Сега съм тук, пред компютъра. И да поработя, и да се помотам. Как умея да ги съчетавам ;)
До мен е бутилката с водата. Литър и половина до обяд ще съм изпила. И още толкова ще опитам до края на деня. Препоръката е поне по два литра за деня да е чистата вода. В летните дни е по-добре това количество да се увеличи. Спрях се днес на три литра. Струва ми се добре. Отдавна се опитвам повечко вода да пия. Мисля, по преценка моя, че успявам, с малки изключения. Днес реших да я премеря и така ще установя дали преди съм се заблуждавала. Почти нямам съмнения, но все пак... защо да се не проверя ;)
А сега е време да се пораздвижа. Няколко упражнения, които са добър навик преди обяд. А той ще е балансиран след около четиридесет минути.
Денят продължава... по-голямата му част предстои :)

.

понеделник, 4 юли 2011 г.

понеделник...

Понеделник е...
Делник е...
За мен е мотивиран ден. Въпреки главоболието, което променливото време ми е подарило.
Вървя уверено по пътя, който вече излезе от непроходимата джунглата на застоя. Пътят ми днес е светъл и прав.
Харесва ми спокойствието на увереността, че това е пътя. Всичко, абсолютно всичко, което правя има особен привкус на победа.
Харесва ми...
.

неделя, 3 юли 2011 г.

невероятно...1300

Невероятно!
Но е факт!!!
Хиляда и триста грама съм по-малко!!! Повече от килограм! Само за два дена с правилните храни!!!
Тази сутрин се чувствам... страхотно!
Усмихната съм, лека съм, еуфория ме владее...
Не съм предполагала такова нещо!
Ами, да... крайно време беше да получа някакъв резултат... след ужасно дългия застой.
Неописуемо е настроението ми. Мотивацията ми се вдигна с пъти.
Нямам никакво друго обяснение за случилото се, освен това, че правилните храни за мен, се използват пълноценно от организма ми и той с радост се лишава от всичко излишно и трупано в невъзможността си да се справи с него.
Разбира се, няма всеки ден да е така. Нормално е в началото процесът да е по-ускорен. Но не се и съмнявам нито за миг, че това действа.
Продължавам напред с усмихната душа...

.

събота, 2 юли 2011 г.

вега тест

И така...
Направих си го.
Резултатите са интересни. Вече си имам обяснения на доста от въпросите, които ме преследваха в последно време.
Резултатите, които получих са: Имам храни, оцветени в зелено, които мога да консумирам. Има други, в жълто, които ще почакат три месеца. Има и други, в червено, които за сега ще изключа от менюто си.
Препоръката е след шест месеца да се направи нов вега тест. И той ще е различен.
Тестът е уникален за всеки, както всички ние сме уникални. Ние се променяме, променят се и изискванията на организма ни. Затова смятам, че има смисъл.
Имаше и препоръки, които се отнасят за всички. Като това - сутрин на гладно чаша гореща вода. Чиста гореща вода... половин час преди закуска. За тази чаша вода съм чела различни варианти - с лимон, с мед, чай... Но тук ми предлагат да е само вода. Вече изпих първата си чаша гореща вода :)
В теста имаше изненади. Разбира се, че ги очаквах. Оказа се, че предпочитайки сирене с краставици пред кашкавал с домати, съм избрала лошия вариант :) Има и други интересни констатации, но не е нужно да описвам всичко. Така или иначе, това е само информация, която е за мен и то за определен период от време.
От днес имам още "едно на ум". Добавям го към всичките си хубави навици.
А денят ще бъде слънчев... и усмихнат...

.