вторник, 7 януари 2014 г.

за забравеното

Защо толкова бързо забравям /само аз ли?/ хубавите си навици, знания и опитности?
Ето вчера:
По едно време, в ранния следобед, наскоро обядвала... когато изобщо не бе логично да ми се иска нищо за похапване, толкова силна мисъл за шоколад ме запреследва и искаше да се реализира... А тия реализации ги знам. Никога не се спират до парченце - две или дори до половин шоколад :(
И тук знанията ми и опитността ми изведнъж се появиха по-силни от шоколада. Знанията ми са, че Шуслерова сол -7 има много бързо действие при такива желания - веднага ги праща - дим да ги няма. Опитността ми и тя го потвърждава, поне десетина пъти съм била в подобна ситуация и действието е безотказно. Та, днес си взех две таблетки от седмичката и... си изкарах спокойно деня без шоколадови изкушения :) Сега остава да си го спомням всеки път, когато шоколадовото дяволче ме изкушава ;)
Второто от вчера:
Алтернативното дишане... Толкова редовно си го правех и ми беше добре. А дори не можах да се сетя кога беше... :(  Добре де,  направих си го и... съм благодарна за спокойствието, което ми донесе. После пак го направих, когато почувствах да ме завладява нервност. Сега остава да помня и това ;)
И третото:
Вечерните разходки из притихналия град... Посъбрах си студ...
А игликите? Очаквам ги... скоро :)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар