сряда, 29 януари 2014 г.

за подкрепата

Замислих се за необходимостта от подкрепа, когато се правят промени в обичайния начин на живот.
Добре е да я има...
Няколко пъти съм имала дружка за моментите на физическа активност. Това определено ми е помагало. Заради едната мисъл: Ехе, защо пък да се излагам аз? Нима не мога и аз? И... получаваше се. Истина е, че не аз си изоставях дружките, а те мен. Може и да не ставам за компания. А може и да не са били достатъчно сериозни и мотивирани приятелките.
Е, сега съм си сама и мотивацията само в себе си намирам. Всъщност, лесно е.
Важен е начина на погледа. А сега си имам правилния. Защо ли? Чувствам го правилен. Това е достатъчно.
Навън зимата е в сезона си. Имах нужда и от това. След зимата е по-лесно да се съберат сили и мотиви.
Мога да използвам всяко нещо, което може да ми донесе мотивация.
След детокса по пълнолуние, който беше преди две седмици, след вирусната атака преди седмица сега мога да отчета сравнително успешен период за начина си на хранене. Е, не е идеално, но и не е необходимо. По-важно е посоката и състоянието ми като цялост.
Чувствам се уютно с промените, които сама си искам. Може би ще ги казвам, когато станат навици поне на месец. Не е заради суеверие. Искам да съм уверена, че са моите навици.
Най-важното за сега е количеството на течностите, което смятам за успех.
И една по-лека вечеря...
Днес си дремнах следобед. Но си мисля пак да си легна навреме. Много по-добре се чувствам с по-ранното лягане.
Отивам да си направя чаша чай за лека нощ и след около час да се ориентирам в правилната посока ;)
Лека вечер!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар