вторник, 30 септември 2014 г.

хладно утро

Утрото е хладно, но мен не ме е страх от студ. Подходящо екипирана, на сутрешна разходка с верния приятел /от снимката/ се отправям. Там, на големия завой на реката, слънцето усмихва се, все още срамежливо, че сме доста подранили.
Мястото и времето са точни за тибетските ми ритуали - упражнения. След час паркираме с десет изминати километра. С енергия заредена в деня напред си продължавам.
Днес видях три катерички, които ми позволиха да ги доближа. За съжаление не носих фотоапарат. Вчера имах, но  изненадана от присъствието палаво и пухкаво, забравих да го използвам по предназначение. Остава за утре... или когато се случи :)
Сутринта имах само едничка мисъл - дали да не продължа да си полежа в топлото легло. Но толкова бързо си отиде... Радвам се, че излязох, въпреки сутрешния хлад. Подходящо облечена, получих само положителни емоции от хладното утро. Сутрешния студ е катализатор на невероятно количество енергия, което мога да разпределям през целия си ден.
Денят е по средата. Продължавам го напред...
С усмивка...

.

понеделник, 29 септември 2014 г.

в понеделник

Понеделник. Ден първи за тази седмица. Успешен е.
Започнах си деня с утринна разходка. С тибетските упражнения. И го завърших с вечерна разходка. Може и нощна да се нарече.
И за утрешния ден си имам планове за разходка. Но утре ще е с велосипеда.
Имам планове и за сряда. След сутрешната разходка с компания ще побързам да се прибера, защото ще поставя начало ново.
Новото е - йога за отслабване със Соня. Соня го е написала толкова добре, че е излишно и аз да се опитвам да го разказвам.
Сигурна съм, че това начинание, започващо на първо число, ще е успешно за мен. Очаквам го с нетърпение и вълнение.
Тази сутрин есента беше със златен отенък. И слънчеви усмивки.  И не само слънчеви.
Вече поокъснях, ама така е, като приех поканата за късна разходка. След достатъчната доза вечерен хлад е време да прегръщам Сънчо и...
Лека нощ!

.

петък, 26 септември 2014 г.

седмица за разходки

Седмицата беше за сутрешни разходки.
И за тибетски упражнения.
Днес е дъждовно и много есенно. Разходката е пропусната. Но това е изключение.
Затова пък, утре ще има съботна разходка :) Въпреки прогнозата за дъжд.
В сряда слънчев ден се случи и с велосипеда бяхме си компания. На следващия ден осъзнах, че има много голяма разлика при възприятията при ходене или при колоездене.
Хубаво е да има разнообразие. Мисля, че харесвам разнообразието, въпреки желанието ми за подреденост. Какво пък и в хаоса си има ред... ама това е лирическо отклонение за друго място и за друго време ;)
От утре трябва да подновя редовното изпълнение на виброгимнастиката. Наистина трябва...
Отивам да си приготвя за утре нещо по-топличко за обличане :) И имам намерение по-скоро да прегръщам Сънчо...
Лека нощ!

.

вторник, 23 септември 2014 г.

есен е

Есен е...
Днес ми беше денят за мерки. Вчера трябваше да е, но по причини разни, днес се случи.
Имах очаквания по-големи, но... реалностите са по-скоро застойни. Е, част от мерките са с минус,  другите са същите.
Днес... навън заваля. И застудя. Но сутрешната разходка се случи по най-добрия начин. Сякаш дъждът ни чакаше да се приберем и тогава да завали. С прикапванията си ни напомняше, че есента е вече тук. Но ние няма да се отказваме и никакви климатични причини няма да има за сутрешните ни разходки.
Вярно е, че въпреки желанието ми, в последно време почти нямам целенасочена физическа активност. Явно домакинската дейност, колкото и да е активна и времепоглъщаща не е достатъчна за постигане на целите ми. Вече ще имам повече време за целенасочените движения и дейности. Все пак е есен, по-мързеливия сезон :)
Днес... някакво никакво ми е. Слънчевото цвете ме усмихва, макар усмивката ми примесена с тъга да е. Сутрешната разходка ми е тонус. И тибетските упражнения.
Как ще продължи денят ми?
Както си го направя...
Въпреки, че е есен...
Есен е...

.

петък, 12 септември 2014 г.

подредено

Почти си подреждам дните както ми харесва и ми се иска. Извънредните, или по-скоро сезонни задължения, са към своя край и скоро ще си имам дневен режим за чудо и приказ :) :) :)
За тази седмица, от пет дни, четири са с достатъчно движение. Като количество и като качество. Сутрешните разходки с компания през ден са факт. Велосипедът е с редовен график. Остава време и за вечерни разходки.
Чета прогнозата за времето и си мисля, че няма природни условия, които да ме задържат в къщи. Подготвена съм за дъжд. Ще се подготвя и за повече студ. А най-важното е, че мотивацията ми за движение е на максимум.
Има и нещо ново, което след две седмици ще стартирам, и което ще стане мое ежедневие. За него ще пиша след някой ден.
Сега искам да разкажа за чудесните есенни утрини...
Все още есента е предимно зелена. Но есенният хлад се усеща. Харесва ми, защото носи особен енергиен заряд и освежаване. Сутрините с ходене и сутрините с велосипед са различни. Не само заради начина на предвижване, а и заради усещането и начина, по който природата се вижда и възприема. Естествено е с велосипед да повторя маршрута, с цел да увелича натоварването. Това дава възможност едно и също място да бъде видяно два или три пъти. Така виждам изгрева по няколко начина и на няколко места. Мислите ми се надбягват с пеперуди и косчета.  Това е особено обогатяване на емоционалния заряд за целия ден. Разходките без велосипед са в приятна компания, която пък ми дава емоционален заряд от друго естество. Утрото е споделено, споделени са усмивките...
С по-малко думи - сутрешните разходки са заряд с енергия за цял ден. И задължително придружени от тибетските упражнения, изпълнявани с максимален брой повторения - двадесет и едно. А упражненията, там до завоя на реката, са чудесно преживяване...
Вечерните разходки свалят напрежение, обобщават деня и го правят завършен. Независимо дали са в компания или в единачество...
Сега ми е някакво... неактивно. Ще послушам музика и е време да си пооправя нощния сън. Забелязва се от отчетните ми листи, че в последните седмици сънят ми е предимно четири- пет, рядко до 6 часа. А това май се оказва недостатъчно... Така, че това е нещо, което предстои да влезе в ред и ритъм.
Продължавам да се подреждам... Това ми харесва и със сигурност ми носи много ползи.

.

вторник, 9 септември 2014 г.

утрото на вторник

Утрото на вторник е свежо, есенно събуждане.
Денят очакван е и бързо се организирам за излизане. Не пропускам закуската. Прецизно си претеглям извара, ябълки и орехи. Хапвам си ги с усмивка и позитивни мисли за успешен ден. Взимам си вода и излизам.
Лекият ветрец предсказва есенните дни. Недоразсъмнало и сиво-облачно е. Но настроението на максимум е.
Имам си компания и километрите по алеята неусетно са извървени. Бързият ни ход, споделеното от лятото, тибетските упражнения ни зареждат с енергия за целия ни ден.
Все още усещам енергията на есенното утро. В късния следобед, въпреки притъмнялото небе, летния порой и ужасяващите гръмотевици, които предполагат степен на сънливост, на мен ми е бодро и работно. Отхвърлям задача след задача, музата си следвам и пак към следваща задача се отправям.
Да действам...

.

понеделник, 8 септември 2014 г.

седмичен отчет

Седмичният отчет е факт.
За пръв път от Началото кантарът не показва желаната посока. Застой :( Застой и в мерките на ханш и талия :(
Позитивното е намалението на всички останали размери.
Искам да мисля позитивно и затова се хващам за положителното и така продължавам напред.
Ясно ми е, че подобни периоди са нормални. Още повече, че след резултатите, които имам до сега, не би трябвало да ме притесняват тези мерки. Просто продължавам с още по-силна мотивация напред по пътя си.
От утре започвам с редовни разходки по алеята в приятна компания. Разходки през ден. През другите дни ще правя друго.
Неотдавна си мислех, че разходките и тибетските упражнения са нещо много хубаво и безспорно изключително полезно. Те ще си бъдат отново в дните ми, не мисля да се отказвам от тях. Но усещам, че имам нужда от още нещо. В този ред на мисли изведнъж намерих какво е това, което ми трябва. Йога...
Сега си лягам, а за прозрението... скоро ще разкажа.

.

вторник, 2 септември 2014 г.

септември започна

Да, септември е тук...
Колко бързо минава времето?!... Време... какво да го правиш :)
По-важното за мен е, че с времето се виждат и усещат по-ясно промените в мен. А аз си продължавам с изпълнението на плана. Мерки ще има на осми, така че тогава ще отчитам междинни резултати. Нямам съмнения в каква посока ще са. Те ще дойдат като потвърждение за правилния път.
Времето позволява и утвърждаване на добри навици. Въпреки очакванията ми за някои конкретни навици, които да утвърдя през летните месеци, тяхното усвояване предстои. Все още не мога да кажа, че съм постигнала редовност на физическите ми занимания. Определено в дните ми има много движение, но то сякаш е доста разхвърляно като идея и изпълнение. Сигурно е от естеството на месеците - летни, предполагащи повече разнообразие и особена вятърничавост.
До сега беше лесно с летния гардероб. Някоя тениска или блуза, на която й прилича да е по-широка. Панталонът и дънките, които се наложи да си купя наскоро, решаваха проблема с дрехите ми.  На последните ще разчитам и за следващите два месеца, но за друго не мога. В последното ми сако има място за двама...
Затова... вчера се погрижих за есенните дни, които обещават съвсем скоро да се захладят. Излизайки от магазина си пожелах по-топла есен, за да мога да си изкарам до декември с новата придобивка. А тя е в несънувания, до преди половин година, размер - петдесет.
Вчерашният ден ми донесе доста положителни емоции. Срещнах хора, които не са ме виждали около два месеца и бяха /буквално/ изумени от вида ми. Какво пък? Признавам си, че ми хареса ;) По този начин мотивацията ми да продължавам се увеличи. Тя и без това си ми е предостатъчна, но пък никога не е излишно и още.
Няма по-силен мотив от усещането за лекота и енергия. А, и се наспивам по-бързо :) :) :)
Добро утро!

.