ден за движение

Почти цяла седмица, не съм идвала насам.  Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва  пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!


.

неделно-вечерно

От известно време се опитвах да вляза в Зоната. От началото на годината си имам компания и е по-лесно. Признавам, че има дни в които сме около Зоната, но в повечето сме стриктни.
Миналата седмица приех ново предизвикателство. Реших, че мога да съчетавам новите правила със старите.  Истината за мен е, че когато храненето е балансирано - с протеини, въглехидрати и мазнини, нещата са далече по-контролируеми.
За съжаление,  закъснявам с вечерята. Сутрин ми е трудно да ставам и спя до по-късно.
Ето и тази вечер окъснях. Но пък ходихме на разходка. Чувствам се добре, но явно трябва да намирам друго време за тези разходки. Тези, вечерните разходки са ни друг хубав навик, който от началото на януари се опитваме да възстановим. За сега успеха е по-скоро променлив. Но нека не съм максималист, все пак е важно старанието. Ето, тази вечер ми беше студено и изобщо не ми се излизаше, но съм истински горда със себе си, че надвих онова гласче дето ми викаше: "я си полежи, топло е, къде ще ходиш..."
Такова ми е сега. Малко виновно /ама малко, защото знам, че не трябва да се съдя прекалено, а да се поправя/, малко гордо, все пак надвих мързела си, и малко мотивирано да продължавам напред, Иска ми се да е повече мотивацията ми. Надявам се, че утре ще я намеря...
Разбира се, че ще я намеря!
Лека и топла нощ!

.

проекти

Цял ден, мисълта, че съм започнала нещо ново, което съм сигурна, че ще е успешно, ме държи в едно особено настроение на еуфория. Хич не е лошо  ;)
Усмихвам се, усмихвам се...
За сега е най-важно, че "идейният проект" е готов. Огледан е, обсъждан е /до някъде и самообсъждан, но то няма лошо, де ;) /.
Готов е и "техническият проект".
Сега предстои реализацията му.
А реализацията може да бъде и забавна. Днес, а се надявам да не е само днес, забавният момент ме мотивира да правя... още нещо...
Може би отдавна не съм се чувствала по подобен начин. Усещането е като за постигнат успех. Може би е хубаво да го запазя за по-дълго. А ако успея да си го викам по желание... още по-добре.
Разбира се не всичко по проекта ще е от кота нула. В началото на годината отново влязох в правия път. Така, че основите са поставени. Успях да си възвърна няколко хубави навика. Сега ще продължавам да надграждам. Скоро ще имам още хубави навици, които ще бъдат част от ежедневието ми. Други ще бъдат надградени. С една дума - развитие!
Навън е необичайно топъл февруари. Време - какво да му намирам кусури? По-добре е да се възползвам от всяка възможност, която ми се предоставя дори и от времето.
Харесвам си зимния навик да пия чай от буренчета ;) Навик, който при мен е целогодишен.
Сега пак ми е време. Отивам да си запаря най-новата комбинация, която ще си измисля. Защото аз никога не пия един и същ чай.
Топла вечер!

.

реалност

Тази вечер се изправих пред реалността...
Истината е доста стряскаща...
Видях снимка... моя...
Това съвсем не е това, което виждам в огледалото. Нито това, което "виждам", че съм.
Емиии...
Още една причина да е по-силна мотивацията ми в това, което съм започнала. Или по-скоро продължила. Продължавам с връщането на хубавите ми навици в ежедневието ми. И без отклонения. Изобщо нямам време за колебания, а само за действия!
Наистина ме чака сериозна работа... Да, работа ще е!
Ще успея!
Защото го ИСКАМ!
Защото искам да да бъда ЗДРАВА!
Защото искам да се чувствам неограничена от излишествата, които нося сега!
А бе, ИСКАМ промяната!
ИСКААААМ!!!
Знам, че Мога!
Имам половин век зад гърба си... Нищо не може да ме спре, да ме отклони от това, което Аз искам!!!
И така...
Сега си лягам, а от утре съм човек с ясна посока, с прав Път напред. И никакви, ама никакви, отклонения!!! Мога!
Лека нощ!

п.п. Днес бях на разходка. Една от поредните, в които използвах хубавото време.
Разходките ще продължат, но в никакъв случай няма да останат само разходки. Трябва да има повече. И ще има...
Лека...

.

вече е тук

Тя вече е тук. Новата година...
И някак си ѝ прилягат обещанията, намеренията, надеждите и настроенията за нещо ново. А то, новото, е винаги позабравено старо.
Така, че е време да поизтупаме праха на доброто позабравено. Време е да подредим мечти и намерения. Време е за обещанията за постоянство, най-вече. 
И както му приляга за начало, днес съм стриктна в дейностите дето съм си наумила и поподредила.
И като за начало след празници безкрайни, две седмици понякога безкрай е, време ми е за детокс. Този път ще бъде малко по-различно. В три седмици ще се проточи. За да бъде по-цялостно и ефективно.
От днес и с повечко движение се възнаградих. Реших да използвам домашните възможности. С малко идеи от тук и там и въображение в по-голяма доза, смятам, че ще се получи ефекта търсен.
Знам, че твърде малко са успешните закани "от Нова година...". Но сега не е точно така. Това не е начало, а продължение. Едно продължение след дни на повече или по-малко отклонения от мисли и дела в посоката избрана. А посоката съм си избрала преди доста време и само постоянството ми изневерява на моменти. Ама време е и то да се кротне при мен. Така, де... При мен му е добре, защо ще бяга, я? ;)
Доволна съм от днешния ден до тук. Има още няколко детайла, за да се брои успешен. Но има още време, ще се случат с настроение.
И така, малко обобщение да си направя. В денят ми има сутрешен лимон с вода гореща, повече чай от билки най-любими и повечко полезни, плодове в количества умерени, зеленчуци в дози предпочитани. На къде без повечко движение. Сънят ми трябва се подреди и ранобудност да ми донесе. Това е грижа за следващите дни. 
Най- важното е да успея да се снабдя с достатъчно позитивни мисли и настроения. Не е трудно, важното е да успея да броя поне до пет, макар, че десет е за предпочитане, а е и доста препоръчвано, преди да... посегна към нещо, за което после ще съжалявам. А, и по-важно е да не се самообвинявам и да изпадам с самосъжаления след някое прегрешение ;) Все пак човек съм, грешен ;) Ще се старая да не трупам... много грехове :) :) :)
Така...
Честита Нова година!
Да е здрава, вдъхновена, с постоянство надарена!
:)  :)  :)

.

неделен детокс

Според спомените на блога не съм правила детокс доста дълго време.
По мои спомени е по-малко, но пак си е доста.
В една почти безсънна нощ, отминалата, взех решението за днешния ден.
Денят вече е към края си. За днес реших детоксът да е водно-чаен ден с английска сол. Имах само половин пакетче, а исках да е цяло. Няма да го правя на проблем. И така резултатът ще е супер.
Започнах го деня доста рано, по-тъмно, с разтворената сол. Продължих след два-три часа с лимонов сок и топла вода. Направих си литър и половина билков чай. Запарих си лофант в едната кана. В другата си сложих маточина и мента. Изпих си ги топлички. Продължих с вода. Но не ми е... вкусна. Направих пак лимон и още чай. Пия си го топъл, много топъл.
В такива дни  ми е студено. И днес не прави изключение. Но това е поносимо, ако се сравнява с очаквания резултат.
Какво очаквам? Много! Много енергия. Няма да коментирам показанията на огледало, кантар и метър. То е ясно. Освен това, след такива дни имам по-светли и по-добри мисли. Имам нужда...
През безсънната нощ много мисли ме навестиха. Със сигурност най-хубавата е решението за днес. Други мисли ми напомниха, че във времето съм имала много хубави и полезни навици, които ми е било приятно да са част от дните ми. И тези седмични детокси бяха един от тях. Имаше периоди на редовни детокси по пълнолуние. И винаги съм имала повече ползи от очакваното. И ето, че тук се намесва моето непостоянство. Ами не го искам. Ама как да се отърва от него. Май начинът е само един - действие.
Днес започнах. Започнах новия етап, но то е продължение. Хубаво е да си викам спомените, те имат свойството да мотивират. А имам нужда от повече мотивация и самомотивация. Туй, последното, е най-трудно, но и най-важно. Всъщност, идването ми тук е част тази самомотивация.
И така... Денят е към края си. Ще допия втората кана топъл чай. Ще мина през банята за постигане на две цели. Първото е външното чистене, а второто - топлина, която осезаемо ми липсва. Иска ми се по-рано да се оттегля в прегръдките на Сънчо. Надявам се на хубав сън, който също е един вид детокс  - на мислите. А утрото, почистена вън и вътре, да ме чака с много енергия за делата ми в новата седмица.
Доволна съм от днешния си ден. Искам скоро пак да пиша. Липсва ми писането тук. И други неща ми липсват. Но само аз мога да направя нещо, за да не е така. Ще го правя, защото не искам липси. Не искам и излишества от всякакъв вид. Искам да ми е балансирано. Било е. Значи може. Значи мога!
Толкова за днес. 
Имам още чай... И мисли по-изчистени ще си намеря...

.

след разходка

Най-сетне...
След повече от месец, днес отново на разходка.
Утрото е сиво, мрачно. Ноември е. Но е топло. В сравнение с предишни утрини. Не, не съм излизала, само през прозореца ги гледах. И не, не беше по мое желание.
След две години, отново някакъв-никакъв вирус ме принуди да правя неща, които не искам. Остави ме безсилна и... Няма повече да мисля за него.
След месец отново си намирам силите, мотивацията и настроенията.
И така... Първа сутрешна разходка след повече от месец. Приятно ноемврийско утро. Малко сиво, но когато имаш сили и настроението е различно.
Дърветата са съблекли пищните и пъстри премени, с които септември ги дари. Реката мързеливо се протяга на завоя и бавно се спуска между камъните. Вятърът, загубил интерес към самотните и голи клони, се е скрил сред скалите. Облаците са превзели небесния простор и следа от свободата синя няма.
Е, ноември е...
Аз пък се усмихвам. Защото вече сили имам.
Отивам чай да си направя.
С аромат на лято, с топлина на билки летни...


.

октомври е тук

Октомври е тук и внася нови нюанси в есенните дни. 
Времето е подходящо за сутрешни разходки, въпреки, че то винаги може да е подходящо с подходящата мотивация :)
След лятна ваканция ;) продължаваме със Соня йога практиките.
Вълшебството на йога отново е с мен в пълна степен. Несравними са практиките със Соня и самостоятелните ми занимания. Да, лятото ми донесе няколко вълшебни, изненадващи моменти, но... сега е! 
Много силни усещания още от първата практика след лятото. И не, не се забравя, не се губи вече постигнатото. Усещането за лекота и гъвкавост е  с мен. Усещането за енергия е все по-вълнуващо, по-осезаемо... Вълшебно е!
Много мога да пиша... Но едва ли ще напиша и една трета от това, което се чувства по време, а и след, една йога практика със Соня.
Ето, вече след две вечерни занимания, знам, че не просто продължавам напред, но и изкачвам стъпало нагоре.
Вълнуващо е!
Благодаря, Соня! 


.

новости в септември

Да, септември започва с новости. Казват, че всяко ново е добре забравено старо. При мен е само позабравено. Но вече е в дните ми. Разходките с велосипед са едно от приятните ми сутрешни занимания. Казвам разходка, но това си е и прилично натоварване. А аз имам нужда и от такова натоварване. Не съм забравила нищо.
Не съм забравила сутрешния хлад, който освежава и събужда всички сетива, ако все още има позадрямали. Птици в шубраците, катерички в клоните, листа застлали есенен килим... И бързината, с която се сменят ситуациите, е толкова омайваща, пристрастяваща.
Тибетските упражнения са отново част от дните ми от известно време. Но днес е началото им при завоя на реката. Там, където енергията е особена и усещанията са вълшебни.
Тази сутрин, след бурята снощна, въздухът е по-чист, сутрешния хлад е по-свеж, птиците са по-живи. Природата е пречистена и... преродена, дори и в септември.
Днес е по-хладно, но и много приятно. Септември е красив и по-красив ще бъде...
Доволна от такова начало на деня, продължавам напред...

.

в правия път

Да, много време мина.
И не съм го "ударила през просото".
Имах нужда от време да се подредя.
И почти съм успяла.
Завърнах се на правия ми път. Път, по който имах резултати, каквито търся и целя.
Много пъти се запитах, защо се отклоних от този път, след като бях видяла успехите по него. Къде и кога се губи мотивацията, постоянството и... Питах се и отговори не намерих. Не искам да търся вина. Имам я, но няма да я ровя надълбоко. Нямам нужда от вина, от самообвинения. Ще приема, че това е част от пътя и ще продължа напред.
И понеже в живота сме зависими и от други хора, не винаги намеренията могат да се изпълнят на сто процента. Е, аз няма да съм максималист. Ще съм доволна и на осемдесет ;)
Може би е добре да си отчета една грешка. Когато започвам нещо или се завръщам към нещо, вече било част от ежедневието ми, искам да въведа на максимум промените към днешното ми ежедневие. Може би понякога, за някого, това да е работещ вариант. Казва се: "от днес" и всичко е на 180 градуса преобърнато. За мен това се оказва твърде бързо изчерпващ се мотив.
Този път започнах, да, вече започнах, с постепенно въвеждане на промените в дните си. Истината е, че на психическо ниво не чувствам никакъв протест. Физическото ми състояние е доволно при всяко положение.
Вече споменах, че започнах завръщане към Пътя, който в определени моменти ме е водил към целта. Все още има шубраци и неравности по него, но до месец вярвам, че ще съм стъпила на равен и прав Път.
Основната промяна, която сега правя е в начина на хранене. Може би ще пиша по-нататък повече, днес това не е темата.
Летните ми месеци като по традиция предполагат начин на живот по-често близо до корените, с много ангажименти към градината, домакинството. В дните ми има доста движение и доста умора. Но умората и резултатът от свършеното ми носят удовлетворение, което е несравнимо с нищо.
Може би това е... удовлетворението е нещото, което е същността.
Какво ми донесоха промените? Това е въпрос, на който мога и искам да отговоря.
Донесоха ми спокойствие. Донесоха ми увереност. Донесоха ми енергия за безбройните ежедневни задачи.
Казват, че няма случайно неща. Аз вярвам в това. Няма и случайни срещи. Неописуемо е настроението, когато имаш съмишленици в делата си, спътници по пътя си. Когато имаш подкрепата на хора, които се движат по съседния път... Когато можеш да подадеш ръка и ти... 
Ето, и затова съм спокойна и уверена.
Не, нямам съмнения кой е моят Път. Имам не малко знания, имам и опит, макар и за кратко. Моят препъни камък се е оказвал винаги Постоянството. Да, винаги, но до сега!
Сега е различно! И ще бъде различно. Освен, че ще вървя по Пътя си, то и ще стигна до Целта. А Целта е здраве! А новата фигура е бонус.
А целта на написаното днес? Важна е! Това е благодарност към Съдбата за неслучайните срещи. Благодарност, че знам, че мога, че се справям чудесно. Това е и една отлична самомотивация. И едно напомняне към себе си, че съм специална... ;)
Денят ми е балансиран във всяко едно отношение, на всяко едно ниво...
Другото... Другото е намиране на прохлада в днешния летен ден... И ароматен чай лофант ;)
Прекрасни летни дни!

.