В днешния век на информираност, доста информация може да се намери. Ето какво намерих днес в нета:
Вторично затлъстяване. Среща се при:
- хиперглюкокортицизъм;
- хипотиреоидизъм;
- псевдохипопаратиреоидизъм;
- хиперинсулинизъм;
- диабет;
- поликистоза на яйчниците;
- хипогонадизъм;
- хипофизни аденоми – хромофобни, базофилни;
- медикаменти – кортикостероиди, антидепресанти;
- депресия;
- менопауза;
- бременност.
Та, ей това подчертаното с червено... - кортикостероиди - то е нещото, което по особено ясен начин усетих. Усетих на себе си.
Някой ще каже - не е възможно от някакъв си спрей за нос, да се получи. Не знам... но е факт. Лекарят, на който в момента имам доверие, ми каза, че по принцип е възможно, но не би трябвало да е основната причината за процеса. И все пак всеки е различен. Затова моите съмнения остават. Още повече, че нямам никакви други обяснения за случилото се.
Лекарството, което лекар ми изписа заради някаква си алергия, започнах да прилагам преди два месеца. За месец... Само седмица след началото се зачудих какво става с кантара ми. Бях готова да го хвърля. Точно тогава всичко, което си бях създала като хубави навици от лятото, си изпълнявах и то доста стриктно. А кантарът... дори не стои на едно място, а хукна нагоре... Вече се успокои и си седи там, където бях в началото на лятото.
Не знам какво да правя, какво да мисля. По едно време зарязах всичко, което правех. След няколко дена се върнах и сега, въпреки, че не отчитам никакъв резултат, продължавам да се придържам към начина си на живот, в който има място за хубавите ми навици.
В последно време осъзнах какво ми се случи. Преди се чувствах в една емоционална дупка без да разбирам какво и откъде ми дойде. Не, че сега знам кой знае какво, но поне спрях да се обвинявам за нещо, за което знаех, че не съм аз сгрешила.
А сега не знам накъде. Лутам се в търсенията си, но не искам да се отказвам от това, в което съм убедена, че е добро за мен. Спрях да мисля кога ще подменя гардероба си с по-малки размери. Разбира се, че искам да е скоро, много скоро.
Миналия ден бях на профилактичен преглед на ехограф. Чух и видях само най-хубави неща. Това ми дава и някакъв мотив да вървя напред по същия път. И вече ще си подбирам по-добре лекарите.
Вероятно тези съставки в лекарствата са жизненоважни за някой, далече съм от мисълта да отричам всичко. Само споделих един мой опит, за съжаление доста емоционално изтощаващ ме.
Оставам си оптимист. И продължавам да си търся пътя...
.
понеделник, 22 ноември 2010 г.
сряда, 17 ноември 2010 г.
всеки ден е добър
Една будистка поговорка казва: "всеки ден е добър".Това е пример за позитивна житейска нагласа и на мен ми харесва.
Ако мислим и действаме негативно, ако сме в лошо настроение, унили, изпълнени със съмнения, потокът на нашата енергия ще бъде в същия тон и ще влияе на състоянието ни. Ако сме радостни, ведри, уверени, спокойни, силата протичаща през нас е позитивна.
Може би когато осъзнаем потоците от енергия, тогава сме намерили ключът към пълноценен живот. С помощта на мислите можем да променим отрицателните емоции в положителни. Оказва се, че само от нас зависи дали ще сме унили и отчаяни или ведри и спокойни ще вървим в дните си.
От всеки ден да извлечем най-доброто!
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни
понеделник, 15 ноември 2010 г.
психология и отслабване
Отклоненията в теглото често са резултат от психологически фактори.
Понякога по навик или от изобилието на храната, в нея се търси удовлетворение на потребности различни от глад. Мнозина се лишават от нея, за да се чувстват господари на съдбата си.
Така се губи връзката с естествения ритъм на живот и действителните потребности.
Много от нас са наясно кое е добро за здравето, но не използват знанията си за да живеят здравословно. Дали ще изберем пътя на здравето се определя предимно от начина, по който се справяме с емоциите и стреса.
Повтарящи се мисли и емоции водят до стойка и дишане, които се затвърждават във времето. Нездравословната стойка вреди на тялото и ума.
Йога дава възможности за постигане на поза, която е удобна, устойчива и вдъхва увереност. Възможността да се въздейства на физическата кондиция е доста вдъхновяващо. Вдъхва увереност в собствените способности за преодоляване с лекота на превратностите на живота. Концентрацията на ума и тялото при позите и медитациите в йога води до постигане на дълбок и траен вътрешен мир. Спокойното и пълноценно дишане върви за ръка с уравновесеното умствено и емоционално състояние.
Когато сме вдъхновени или влюбени, това се отразява на физиката и на психиката. Това състояние на вдъхновение или любов води до добро здраве и мотивира, като събужда грижовно отношение към себе си и околните.
Всеки може да даде нещо на себе си, така, че животът да се изпълни със смисъл. Да се съсредоточи върху нещата, които сам си е избрал, да насочи преоткритите си жизненост и енергичност.
В йога любовта и вдъхновението се разглеждат като порти към здравето и духовното осъзнаване и израстване. Техниките в йога отварят тялото, пречистват ума и предоставят начин за всекидневно осъществяване на хармония с духа ни. Може да се разглежда йога като прозорец към пълноценно съществуване, изпълнено със сияйна бодрост.
Постигайки резултати се добива повече увереност, а това засилва обичта към живота.
Идеалната фигура и тегло не са крайна цел. Те са ключът към онази жизненост, която помага да се води по-удовлетворяващ, пълен и енергичен живот по пътя към мечтите, които ни вдъхновяват.
.
Понякога по навик или от изобилието на храната, в нея се търси удовлетворение на потребности различни от глад. Мнозина се лишават от нея, за да се чувстват господари на съдбата си.
Така се губи връзката с естествения ритъм на живот и действителните потребности.
Много от нас са наясно кое е добро за здравето, но не използват знанията си за да живеят здравословно. Дали ще изберем пътя на здравето се определя предимно от начина, по който се справяме с емоциите и стреса.
Повтарящи се мисли и емоции водят до стойка и дишане, които се затвърждават във времето. Нездравословната стойка вреди на тялото и ума.
Йога дава възможности за постигане на поза, която е удобна, устойчива и вдъхва увереност. Възможността да се въздейства на физическата кондиция е доста вдъхновяващо. Вдъхва увереност в собствените способности за преодоляване с лекота на превратностите на живота. Концентрацията на ума и тялото при позите и медитациите в йога води до постигане на дълбок и траен вътрешен мир. Спокойното и пълноценно дишане върви за ръка с уравновесеното умствено и емоционално състояние.
Когато сме вдъхновени или влюбени, това се отразява на физиката и на психиката. Това състояние на вдъхновение или любов води до добро здраве и мотивира, като събужда грижовно отношение към себе си и околните.
Всеки може да даде нещо на себе си, така, че животът да се изпълни със смисъл. Да се съсредоточи върху нещата, които сам си е избрал, да насочи преоткритите си жизненост и енергичност.
В йога любовта и вдъхновението се разглеждат като порти към здравето и духовното осъзнаване и израстване. Техниките в йога отварят тялото, пречистват ума и предоставят начин за всекидневно осъществяване на хармония с духа ни. Може да се разглежда йога като прозорец към пълноценно съществуване, изпълнено със сияйна бодрост.
Постигайки резултати се добива повече увереност, а това засилва обичта към живота.
Идеалната фигура и тегло не са крайна цел. Те са ключът към онази жизненост, която помага да се води по-удовлетворяващ, пълен и енергичен живот по пътя към мечтите, които ни вдъхновяват.
.
Етикети:
за здравето,
йога,
мисли разни
неделя, 14 ноември 2010 г.
регулиране на метаболизма чрез йога

Метаболизмът се регулира от жлезите с вътрешна секреция и най-вече от щитовидната жлеза, разположена на шията.
Обмяната на веществата определят с каква скорост се извършват химическите реакции в клетките. Реакции, при които храната и кислородът се превръщат в енергия. Метаболизмът има определяща роля дали храната ще се складира като мазнини или ще се преобразува в енергия.
Добрият метаболизъм е в резултат на редовни физически натоварвания и балансиран режим на хранене. И нещо много важно - той се влияе от емоциите. Обмяната на веществата се забавя или ускорява в зависимост от нашето самочувствие.
С йога може да се ускори бавната или забави бързата обмяна на веществата в организма.
Всички пози в йога, при които участва шията, стимулират щитовидната жлеза.
Без значение от начина на постигане на добрата физическа форма, тя допринася за правилната обмяна на веществата.
И един не по-малко важен елемент от йога- медитациите и редовното практикуване на йогиските пози подобряват контрола над съзнанието и емоциите, които въздействат на скоростта на метаболизма.
.
Етикети:
йога,
мисли разни,
мотивация
понеделник, 8 ноември 2010 г.
йога - отлична форма за цял живот
Добрата физическа форма за йога не е за представяне на сцена. Това е за цял живот.Редовното практикуване на йога води до подобряване на издържливостта, жизнеността и физическото усещане за комфорт в собственото тяло.
Издържливостта се постига чрез задържане на позите. Дихателните упражнения подобряват притока на кислорад в тялото и мозъка.
Йога допринася и за осъзнаване и възпитаване на умствена и емоционална устойчивост, яснота, спокойствие.
Стегнатото тяло помага да се извае фигурата в изящен силует. Мускулният тонус подобрява кръвообръщението в областите с мастни натрупвания. Тялото с по-добър тонус е по-естетично, но и тонусът е предпоставка за по-добро здраве. Осигурявайки правилна стойка, се постига оптимално функциониране на вътрешните органи. Съществува връзка между стойката и самоувереността, която е с важна роля за постигане и задържане на идеална фигура и тегло.
За да помогне една програма за постигането и поддържането на идеалната фигура и тегло, тя трябва да съдържа два компонента. Аеробният компонент поддържа в добро състояние сърдечния мускул и метаболизма. Вторият - това са упражненията за цялостен тонус на тялото. Те трябва да са балансирани за придобиване на сила и гъвкавост, да участват всички части на тялотто.
Много видиве спорт натоварват някои части на тялото повече от другите. Това довежда до липса на хармоничност или ограничена подвижност в някои от ставите. Отразява се на стойката, на усещането за жизненост и в крайна сметка вреди на здравето.
Йога е сред малкото системи, които предлагат цялостно трениране на организма. Може да се използва както самостоятелно, така и в съчетание с други дейности - по-добри постижения в любимия спорт, за общо подобрение на здравето, за постигане на балансирана и устойчива стойка.
И като обобщение: йога е избор на отлична форма за цял живот.
картинката е тук
.
Етикети:
йога,
мисли разни,
мотивация
вторник, 2 ноември 2010 г.
йога - какво печеля
Йогисткото схващане за телесното тегло е физическия израз на здравето. Състоянията на свръхтегло или тегло под нормата се разглеждат като дисбаланс в човешкия организъм. Наднорменото тегло се обяснява с начина на живот, който се влияе от физически и психически фактори. Постигането на идеалното тегло е процес на връщане на здравето.Отслабването би могло да се разглежда от две страни: какво се губи и какво се печели.
На мен ми допадна гледната точка за печелбата.
Какво печеля:
- стройна фигура, която ми подхожда;
- здраве и жизненост;
- повече енергия;
- тяло по-гъвкаво и по-малко податливо на травми;
- усещане, при което енергичността, умствената яснота, емоционалната издържливост осмислят усещането за живота;
- красота и чувственост;
- тонизирана и сияйна кожа;
- отлагане проявата на признаците на остаряване;
- самодисциплина;
- самоувереност;
- себеуважение;
Когато има здраве, привлекателността и красотата се открояват по-видимо. След укрепване на здравето, с радост се установява, че е достигнато и тегло в здравословния диапазон.
Усещането за здраве е несравнимо. То е нещо, което се изпитва отвътре навън. Всички органи и системи функционират оптимално. Здравето и усещанията във и относно тялото се променят непрекъснато, един динамичен процес, който включва умението да се възвръща развновесието отново и отново.
Животът в състояние на балансирано здраве през преобладаващата част от времето изисква издържливост. След приемане на този факт, пътят към здравето води до трайни резултати.
Вековната традиция доказва ефикасността на йога за постигане на добра физическа форма, устойчивост, уверена стойка, яснота на ума изострено самосъзнание.
.
Етикети:
йога,
мисли разни,
мотивация
понеделник, 1 ноември 2010 г.
утрото ми
Утрото ми започна с чай и лимон. Ще продължи с плодове. А после... всичко по реда си.Вече се раздвижих с нов комплекс от упражнение. Трябва да имам нови елементи. Против еднообразието...
Често си обещавам - от утре, от понеделник, от първи... Както чета, не съм единствена. Може би е някакъв своеобразен синдром. Синдромът от утре.
Та днес... е утре-то, понеделникът, първи...
И пак у мен се надига един ентусиазъм, едни желания... Хайде да ги настигна преди да се е изпарило нещо ;)
.
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
в търсене на себе си
В търсене на себе си...Оказвам се на среща с духовното.
"Мислите и думите ни постоянно оформят нашия свят и изживяванията ни.
Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят.
Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си.
Когато се научим последователно да избираме положителните мисли, старите - негативните - изчезват."
Много лесно звучи. Вероятно е и така. Но... трябва и поне малко усилие - да повярвам в положителните си мисли.
Не веднъж Луиз Хей ми е въздействала отрезвяващо и мотивиращо. Вероятно не е случайно, че и в тази нощ на търсене попаднах на нея. Събудих се... по никое време и след безуспешни опити да продължа съня, сега съм тук. И погледа ми /неслучайно/ се спира на:
"14. ОТКАЗВАМ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОЧАКВАНИЯ
Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят.
Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си.
Когато се научим последователно да избираме положителните мисли, старите - негативните - изчезват."
Много лесно звучи. Вероятно е и така. Но... трябва и поне малко усилие - да повярвам в положителните си мисли.
Не веднъж Луиз Хей ми е въздействала отрезвяващо и мотивиращо. Вероятно не е случайно, че и в тази нощ на търсене попаднах на нея. Събудих се... по никое време и след безуспешни опити да продължа съня, сега съм тук. И погледа ми /неслучайно/ се спира на:
"14. ОТКАЗВАМ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОЧАКВАНИЯ
Ако нямаме определени очаквания, няма как да се разочароваме. Но ако обичаме себе си и знаем, че ни чака само добро, няма значение какво ще се случи, защото то ще бъде добро.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Аз се отпускам свободно и с любов в течението на Живота. Обичам себе си. Знам, че на всеки завой ме чака добро.
Има още много какво да се прочете и да се замисля.Но защо понякога това, което ми изглежда лесно се оказва толкова трудно? И макар, убедена в себе си какво трябва да направя, не успявам. Може би е по-лесно да си се оправдавам пред себе си? Съзнавайки безсмислеността на тези самооправдания, защо ги продължавам? Нима съм най-безволевия човек? Какво ми пречи, взела веднъж решение, да следвам пътя докато си го измина?
Не ми харесва ролята на лъжливото овчарче. Усещам как губя доверието на най-милия ми. Но може би по-ужасното е, че губя своето доверие, доверието в себе си. Лутането ми дали ще има край? Или съвсем ще се загубя?
В търсене на себе си...
... на крилете на кондора...
,
Етикети:
мисли разни,
мотивация
неделя, 24 октомври 2010 г.
мотивиращо...
Потърсих си картинка от чичко Гугъл с думата мотивиращо.
И намерих.
И се замислих...
За колко много неща казвам - трябва ми мотив...?
И кое е това, което ме мотивира, което ме води напред?
Всеки път е различно. Вчера е било едно, днес е друго, утре ще е трето. Защо е това разхищение? Защо едното не е достатъчно, за да стигна до край? Защо се налага нов мотив и още по-нов?
Дали не се дължи всичко на моето непостоянство? А какво ли означава постоянство? Постоянството в един момент не е ли рутина, навик, скука, тъпчене на едно място? А непостоянството не говори ли за лекомислие, несериозност?
Колко въпроси...? Изведнъж поглеждайки в написаното се почувствах затрупана от въпросите... Въпроси без еднозначен отговор. Поне за мен са такива... а за друг? Е, друго ще е.
Сега си представям една пътека... пътека в гората...
Гората е светла, с големи дървета, вижда се напред... и настрани... Нека е есен... слънчев ден... Цветовете са неопределими в своята пъстрота... и топлина...
Да се върна на пътеката...
Тук покрай пътеката е хубаво, но аз знам... пътеката ще ме заведе на едно място с повече топлина, с повече цвят, с повече... от всичко ще е повече... място изпълващо мечтите ми.
И ето, имам си мотив - по-топло, по-цветно, по-от всичко...
Но... /нали винаги се появява по едно, само по едно но, в момент като този, когато всичко е ясно/ ей там, край пътеката, онзи храст... самата цветност, нека го погледам..., а по-нататък има друг... различен е...
И какво се случва... разсейвам се. Погледът ми е привлечен насам и натам, само не и напред... по пътеката... там, за където имах мотив да вървя напред...
По някое време /изминало е повече, отколкото съм предполагала/ се сещам за пътеката... и за мотива... но защо не се забързвам? Виждам слънцето, което наближава залез... и... се появява нов мотив - време е да вървя напред, защото ще стане тъмно, а аз се страхувам от тъмното... И аз продължавам...
Обаче... това мотив ли е? Страхът може ли да е мотив? И до кога? А после?
Пътека... път... живот... мотив и мотивация...
Май много се отплеснах. И несвързано се май получи. Разпиляно и хаотично...
Като мен...
Време ми е да се събера...
Да започна с мислите...
Ще изхвърля всички негативни /за кой ли път заричам се/...
Ще си подредя добрите, светлите и топлите, мислите за полет и за сила, мислите за двама, мисли за радост и успех... мисли все в този дух...
И когато го направя ще съм Аз. И ще съм цяла...
Ще, ще... Време ми е...
Време е да спра да се лутам... не бих издържала повече в неизвестността и неподредеността...
Нещата са възможни...
Да! Аз мога!
Мога всичко, което искам!
Всичко, което искаме е ВЪЗМОЖНО!
.
И намерих.
И се замислих...
За колко много неща казвам - трябва ми мотив...?
И кое е това, което ме мотивира, което ме води напред?
Всеки път е различно. Вчера е било едно, днес е друго, утре ще е трето. Защо е това разхищение? Защо едното не е достатъчно, за да стигна до край? Защо се налага нов мотив и още по-нов?
Дали не се дължи всичко на моето непостоянство? А какво ли означава постоянство? Постоянството в един момент не е ли рутина, навик, скука, тъпчене на едно място? А непостоянството не говори ли за лекомислие, несериозност?
Колко въпроси...? Изведнъж поглеждайки в написаното се почувствах затрупана от въпросите... Въпроси без еднозначен отговор. Поне за мен са такива... а за друг? Е, друго ще е.
Сега си представям една пътека... пътека в гората...
Гората е светла, с големи дървета, вижда се напред... и настрани... Нека е есен... слънчев ден... Цветовете са неопределими в своята пъстрота... и топлина...
Да се върна на пътеката...
Тук покрай пътеката е хубаво, но аз знам... пътеката ще ме заведе на едно място с повече топлина, с повече цвят, с повече... от всичко ще е повече... място изпълващо мечтите ми.
И ето, имам си мотив - по-топло, по-цветно, по-от всичко...
Но... /нали винаги се появява по едно, само по едно но, в момент като този, когато всичко е ясно/ ей там, край пътеката, онзи храст... самата цветност, нека го погледам..., а по-нататък има друг... различен е...
И какво се случва... разсейвам се. Погледът ми е привлечен насам и натам, само не и напред... по пътеката... там, за където имах мотив да вървя напред...
По някое време /изминало е повече, отколкото съм предполагала/ се сещам за пътеката... и за мотива... но защо не се забързвам? Виждам слънцето, което наближава залез... и... се появява нов мотив - време е да вървя напред, защото ще стане тъмно, а аз се страхувам от тъмното... И аз продължавам...
Обаче... това мотив ли е? Страхът може ли да е мотив? И до кога? А после?
Пътека... път... живот... мотив и мотивация...
Май много се отплеснах. И несвързано се май получи. Разпиляно и хаотично...
Като мен...
Време ми е да се събера...
Да започна с мислите...
Ще изхвърля всички негативни /за кой ли път заричам се/...
Ще си подредя добрите, светлите и топлите, мислите за полет и за сила, мислите за двама, мисли за радост и успех... мисли все в този дух...
И когато го направя ще съм Аз. И ще съм цяла...
Ще, ще... Време ми е...
Време е да спра да се лутам... не бих издържала повече в неизвестността и неподредеността...
Нещата са възможни...
Да! Аз мога!
Мога всичко, което искам!
Всичко, което искаме е ВЪЗМОЖНО!
.
Етикети:
мисли разни,
мотивация,
не знам какво да правя
събота, 23 октомври 2010 г.
срам ме е да си призная...
Срам ме е да си призная...
Че съм във застой.
Че нарушенията са повече от правилата.
Че мотивът имам го, но нещо в мен напук се противопоставя.
Че искам, а волята не стига... Всъщност имам ли воля? Може би ината на моменти смятан е за воля? Но това е друго, инат е...
Но ако инатът може да ми помогне, защо пък да го не използвам? Какво, че има ореол на отрицателно качество от характера? То, 'щото с положителните... винаги се получава...
Сега знам само, че искам, искам, искам...
Но какво правя, за да получа... опити... А същността къде е?
Може би от опитите си се уча... Е, хайде, до кога с това учене... искам да съм научила вече.
Тия дни усещам отново подем в желанията, в намеренията, в действията... Дали ще съумея да го използвам достатъчно ефективно?
Да опитам... друго не ми остава... опит...
А днес съм слънчева...
снимката е оттук
.
Че съм във застой.
Че нарушенията са повече от правилата.
Че мотивът имам го, но нещо в мен напук се противопоставя.
Че искам, а волята не стига... Всъщност имам ли воля? Може би ината на моменти смятан е за воля? Но това е друго, инат е...
Но ако инатът може да ми помогне, защо пък да го не използвам? Какво, че има ореол на отрицателно качество от характера? То, 'щото с положителните... винаги се получава...
Сега знам само, че искам, искам, искам...
Но какво правя, за да получа... опити... А същността къде е?
Може би от опитите си се уча... Е, хайде, до кога с това учене... искам да съм научила вече.
Тия дни усещам отново подем в желанията, в намеренията, в действията... Дали ще съумея да го използвам достатъчно ефективно?
Да опитам... друго не ми остава... опит...
А днес съм слънчева...
снимката е оттук
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни
Абонамент за:
Публикации (Atom)