Амиии... Не е рано!
Днес ми се наложи да се мотая в кухнята и да приготвям какво ли не за децата и то в количества не еднодневни, а с цел транспорт... И аз успях. Устоях без усилие и някакъв проблем. Само една мъъъничка мисъл се промъкна и ми вика: "виж каква съм баничка хрупкава...". Оооо, какви са тези мисли... усмихнах се и се изпариха яко дим ;)
Затова се хваля с днешния успех. Ден четвърти на подреденост и стопроцентово следване на програмата ми. И усещане за повече енергия.
Позитивното ми мислене е на максимума си. Малко с движението поизоставам, защото знам, че мога още, ама... Е, затова пък вчера... Ама вече няма да се оправдавам с вчера. Обещавам си го сега.
Тази вечер даже сколасах и съвсем навреме за срещата със Сънчо. Аз отивам...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар