реалност

Тази вечер се изправих пред реалността...
Истината е доста стряскаща...
Видях снимка... моя...
Това съвсем не е това, което виждам в огледалото. Нито това, което "виждам", че съм.
Емиии...
Още една причина да е по-силна мотивацията ми в това, което съм започнала. Или по-скоро продължила. Продължавам с връщането на хубавите ми навици в ежедневието ми. И без отклонения. Изобщо нямам време за колебания, а само за действия!
Наистина ме чака сериозна работа... Да, работа ще е!
Ще успея!
Защото го ИСКАМ!
Защото искам да да бъда ЗДРАВА!
Защото искам да се чувствам неограничена от излишествата, които нося сега!
А бе, ИСКАМ промяната!
ИСКААААМ!!!
Знам, че Мога!
Имам половин век зад гърба си... Нищо не може да ме спре, да ме отклони от това, което Аз искам!!!
И така...
Сега си лягам, а от утре съм човек с ясна посока, с прав Път напред. И никакви, ама никакви, отклонения!!! Мога!
Лека нощ!

п.п. Днес бях на разходка. Една от поредните, в които използвах хубавото време.
Разходките ще продължат, но в никакъв случай няма да останат само разходки. Трябва да има повече. И ще има...
Лека...

.

вече е тук

Тя вече е тук. Новата година...
И някак си ѝ прилягат обещанията, намеренията, надеждите и настроенията за нещо ново. А то, новото, е винаги позабравено старо.
Така, че е време да поизтупаме праха на доброто позабравено. Време е да подредим мечти и намерения. Време е за обещанията за постоянство, най-вече. 
И както му приляга за начало, днес съм стриктна в дейностите дето съм си наумила и поподредила.
И като за начало след празници безкрайни, две седмици понякога безкрай е, време ми е за детокс. Този път ще бъде малко по-различно. В три седмици ще се проточи. За да бъде по-цялостно и ефективно.
От днес и с повечко движение се възнаградих. Реших да използвам домашните възможности. С малко идеи от тук и там и въображение в по-голяма доза, смятам, че ще се получи ефекта търсен.
Знам, че твърде малко са успешните закани "от Нова година...". Но сега не е точно така. Това не е начало, а продължение. Едно продължение след дни на повече или по-малко отклонения от мисли и дела в посоката избрана. А посоката съм си избрала преди доста време и само постоянството ми изневерява на моменти. Ама време е и то да се кротне при мен. Така, де... При мен му е добре, защо ще бяга, я? ;)
Доволна съм от днешния ден до тук. Има още няколко детайла, за да се брои успешен. Но има още време, ще се случат с настроение.
И така, малко обобщение да си направя. В денят ми има сутрешен лимон с вода гореща, повече чай от билки най-любими и повечко полезни, плодове в количества умерени, зеленчуци в дози предпочитани. На къде без повечко движение. Сънят ми трябва се подреди и ранобудност да ми донесе. Това е грижа за следващите дни. 
Най- важното е да успея да се снабдя с достатъчно позитивни мисли и настроения. Не е трудно, важното е да успея да броя поне до пет, макар, че десет е за предпочитане, а е и доста препоръчвано, преди да... посегна към нещо, за което после ще съжалявам. А, и по-важно е да не се самообвинявам и да изпадам с самосъжаления след някое прегрешение ;) Все пак човек съм, грешен ;) Ще се старая да не трупам... много грехове :) :) :)
Така...
Честита Нова година!
Да е здрава, вдъхновена, с постоянство надарена!
:)  :)  :)

.

неделен детокс

Според спомените на блога не съм правила детокс доста дълго време.
По мои спомени е по-малко, но пак си е доста.
В една почти безсънна нощ, отминалата, взех решението за днешния ден.
Денят вече е към края си. За днес реших детоксът да е водно-чаен ден с английска сол. Имах само половин пакетче, а исках да е цяло. Няма да го правя на проблем. И така резултатът ще е супер.
Започнах го деня доста рано, по-тъмно, с разтворената сол. Продължих след два-три часа с лимонов сок и топла вода. Направих си литър и половина билков чай. Запарих си лофант в едната кана. В другата си сложих маточина и мента. Изпих си ги топлички. Продължих с вода. Но не ми е... вкусна. Направих пак лимон и още чай. Пия си го топъл, много топъл.
В такива дни  ми е студено. И днес не прави изключение. Но това е поносимо, ако се сравнява с очаквания резултат.
Какво очаквам? Много! Много енергия. Няма да коментирам показанията на огледало, кантар и метър. То е ясно. Освен това, след такива дни имам по-светли и по-добри мисли. Имам нужда...
През безсънната нощ много мисли ме навестиха. Със сигурност най-хубавата е решението за днес. Други мисли ми напомниха, че във времето съм имала много хубави и полезни навици, които ми е било приятно да са част от дните ми. И тези седмични детокси бяха един от тях. Имаше периоди на редовни детокси по пълнолуние. И винаги съм имала повече ползи от очакваното. И ето, че тук се намесва моето непостоянство. Ами не го искам. Ама как да се отърва от него. Май начинът е само един - действие.
Днес започнах. Започнах новия етап, но то е продължение. Хубаво е да си викам спомените, те имат свойството да мотивират. А имам нужда от повече мотивация и самомотивация. Туй, последното, е най-трудно, но и най-важно. Всъщност, идването ми тук е част тази самомотивация.
И така... Денят е към края си. Ще допия втората кана топъл чай. Ще мина през банята за постигане на две цели. Първото е външното чистене, а второто - топлина, която осезаемо ми липсва. Иска ми се по-рано да се оттегля в прегръдките на Сънчо. Надявам се на хубав сън, който също е един вид детокс  - на мислите. А утрото, почистена вън и вътре, да ме чака с много енергия за делата ми в новата седмица.
Доволна съм от днешния си ден. Искам скоро пак да пиша. Липсва ми писането тук. И други неща ми липсват. Но само аз мога да направя нещо, за да не е така. Ще го правя, защото не искам липси. Не искам и излишества от всякакъв вид. Искам да ми е балансирано. Било е. Значи може. Значи мога!
Толкова за днес. 
Имам още чай... И мисли по-изчистени ще си намеря...

.

след разходка

Най-сетне...
След повече от месец, днес отново на разходка.
Утрото е сиво, мрачно. Ноември е. Но е топло. В сравнение с предишни утрини. Не, не съм излизала, само през прозореца ги гледах. И не, не беше по мое желание.
След две години, отново някакъв-никакъв вирус ме принуди да правя неща, които не искам. Остави ме безсилна и... Няма повече да мисля за него.
След месец отново си намирам силите, мотивацията и настроенията.
И така... Първа сутрешна разходка след повече от месец. Приятно ноемврийско утро. Малко сиво, но когато имаш сили и настроението е различно.
Дърветата са съблекли пищните и пъстри премени, с които септември ги дари. Реката мързеливо се протяга на завоя и бавно се спуска между камъните. Вятърът, загубил интерес към самотните и голи клони, се е скрил сред скалите. Облаците са превзели небесния простор и следа от свободата синя няма.
Е, ноември е...
Аз пък се усмихвам. Защото вече сили имам.
Отивам чай да си направя.
С аромат на лято, с топлина на билки летни...


.

октомври е тук

Октомври е тук и внася нови нюанси в есенните дни. 
Времето е подходящо за сутрешни разходки, въпреки, че то винаги може да е подходящо с подходящата мотивация :)
След лятна ваканция ;) продължаваме със Соня йога практиките.
Вълшебството на йога отново е с мен в пълна степен. Несравними са практиките със Соня и самостоятелните ми занимания. Да, лятото ми донесе няколко вълшебни, изненадващи моменти, но... сега е! 
Много силни усещания още от първата практика след лятото. И не, не се забравя, не се губи вече постигнатото. Усещането за лекота и гъвкавост е  с мен. Усещането за енергия е все по-вълнуващо, по-осезаемо... Вълшебно е!
Много мога да пиша... Но едва ли ще напиша и една трета от това, което се чувства по време, а и след, една йога практика със Соня.
Ето, вече след две вечерни занимания, знам, че не просто продължавам напред, но и изкачвам стъпало нагоре.
Вълнуващо е!
Благодаря, Соня! 


.

новости в септември

Да, септември започва с новости. Казват, че всяко ново е добре забравено старо. При мен е само позабравено. Но вече е в дните ми. Разходките с велосипед са едно от приятните ми сутрешни занимания. Казвам разходка, но това си е и прилично натоварване. А аз имам нужда и от такова натоварване. Не съм забравила нищо.
Не съм забравила сутрешния хлад, който освежава и събужда всички сетива, ако все още има позадрямали. Птици в шубраците, катерички в клоните, листа застлали есенен килим... И бързината, с която се сменят ситуациите, е толкова омайваща, пристрастяваща.
Тибетските упражнения са отново част от дните ми от известно време. Но днес е началото им при завоя на реката. Там, където енергията е особена и усещанията са вълшебни.
Тази сутрин, след бурята снощна, въздухът е по-чист, сутрешния хлад е по-свеж, птиците са по-живи. Природата е пречистена и... преродена, дори и в септември.
Днес е по-хладно, но и много приятно. Септември е красив и по-красив ще бъде...
Доволна от такова начало на деня, продължавам напред...

.

в правия път

Да, много време мина.
И не съм го "ударила през просото".
Имах нужда от време да се подредя.
И почти съм успяла.
Завърнах се на правия ми път. Път, по който имах резултати, каквито търся и целя.
Много пъти се запитах, защо се отклоних от този път, след като бях видяла успехите по него. Къде и кога се губи мотивацията, постоянството и... Питах се и отговори не намерих. Не искам да търся вина. Имам я, но няма да я ровя надълбоко. Нямам нужда от вина, от самообвинения. Ще приема, че това е част от пътя и ще продължа напред.
И понеже в живота сме зависими и от други хора, не винаги намеренията могат да се изпълнят на сто процента. Е, аз няма да съм максималист. Ще съм доволна и на осемдесет ;)
Може би е добре да си отчета една грешка. Когато започвам нещо или се завръщам към нещо, вече било част от ежедневието ми, искам да въведа на максимум промените към днешното ми ежедневие. Може би понякога, за някого, това да е работещ вариант. Казва се: "от днес" и всичко е на 180 градуса преобърнато. За мен това се оказва твърде бързо изчерпващ се мотив.
Този път започнах, да, вече започнах, с постепенно въвеждане на промените в дните си. Истината е, че на психическо ниво не чувствам никакъв протест. Физическото ми състояние е доволно при всяко положение.
Вече споменах, че започнах завръщане към Пътя, който в определени моменти ме е водил към целта. Все още има шубраци и неравности по него, но до месец вярвам, че ще съм стъпила на равен и прав Път.
Основната промяна, която сега правя е в начина на хранене. Може би ще пиша по-нататък повече, днес това не е темата.
Летните ми месеци като по традиция предполагат начин на живот по-често близо до корените, с много ангажименти към градината, домакинството. В дните ми има доста движение и доста умора. Но умората и резултатът от свършеното ми носят удовлетворение, което е несравнимо с нищо.
Може би това е... удовлетворението е нещото, което е същността.
Какво ми донесоха промените? Това е въпрос, на който мога и искам да отговоря.
Донесоха ми спокойствие. Донесоха ми увереност. Донесоха ми енергия за безбройните ежедневни задачи.
Казват, че няма случайно неща. Аз вярвам в това. Няма и случайни срещи. Неописуемо е настроението, когато имаш съмишленици в делата си, спътници по пътя си. Когато имаш подкрепата на хора, които се движат по съседния път... Когато можеш да подадеш ръка и ти... 
Ето, и затова съм спокойна и уверена.
Не, нямам съмнения кой е моят Път. Имам не малко знания, имам и опит, макар и за кратко. Моят препъни камък се е оказвал винаги Постоянството. Да, винаги, но до сега!
Сега е различно! И ще бъде различно. Освен, че ще вървя по Пътя си, то и ще стигна до Целта. А Целта е здраве! А новата фигура е бонус.
А целта на написаното днес? Важна е! Това е благодарност към Съдбата за неслучайните срещи. Благодарност, че знам, че мога, че се справям чудесно. Това е и една отлична самомотивация. И едно напомняне към себе си, че съм специална... ;)
Денят ми е балансиран във всяко едно отношение, на всяко едно ниво...
Другото... Другото е намиране на прохлада в днешния летен ден... И ароматен чай лофант ;)
Прекрасни летни дни!

.

следпразнично

Април е месец на хубави пролетни празници. Те вече са в миналото...
И делници редят се. Но не са сиви делниците.
Всъщност от всеки зависи колко сиви, цветни или многоцветни ще са дните му.
Аз избирам за себе си много цвят.
Днес е сряда. От където и да се погледне - делник до мозъка на костите е.  Да, ама не е...
Моята сряда е Енергия, Цвят, Вълшебство, Магия...
Един от най-прекрасните начини да ми се случва това е йога практика по скайп със Соня.
Това е...
Сряда като сряда. Делник като делник. Но само с една малка разлика - час и половина йога практика...
Повтарям се, но пак ще го напиша - най-прекрасното начало за един вълшебен ден! И не само за един! 
Усещането за енергия, за цялост, за съвършенство е най-лесно постижимо /за мен/ с тази практика.  Колко малко усилие е необходимо, за да намери човек време за това, което му носи хармония. Чувствам се щастливка, че успявам.
А сега за един лесен начин да поддържам друг хубав навик - пиенето на вода. Сигурна съм, че нямам проблем с приема на вода, отдавна се научих да го правя. Но съм възхитена от една възможност, която ми позволи да се проверя.
Днес всички са на "ти" с умните си джаджи, дето носим по джобовете. И някой, някъде измислил едно приложение дето да напомня за пиенето на вода. И на моята умница преди четири дена й се качи такова нещо. Първото нещо, което ще кажа  - забавно е. Отчита ми вода, сок, чай, кафе, бира и т.н. За мен не всичко е интересно - достатъчно са ми вода и чай -  билкови запарки.
Та, какво се оказа? Да, нямам проблем с приема на вода и чай - необходимите ми течности. За трите дена имам четири - пет напомняния да пия вода. Настройката ми е през час, но може да се индивидуализира. Джаджата определя необходимото количество според килограми, време, физическа активност. Оказа се, че дневният прием съм го достигнала в следобедните часове. До края на деня си изпълнявам "нормата" на 150% ;)
За мен този експеримент се оказа важен. Мога да вярвам на субективните си преценки.
А казах ли, че е забавно? ;)

.

април е

Април е...
Аз си продължавам. Хубавите навици затова са хубави, за да си ги спазвам. И аз си ги спазвам. Е, ако кажа сто процента, ще е прекалено. И аз съм човек, а няма безгрешни човеци. И аз си греша, но се старая да не са ми много грешките. За сега се справям :)
Пролетта предполага повече активности сред природата. Възползвам се от възможностите, въпреки работата, която имам. Не се оплаквам. Забелязала съм, че когато имам повече задачи съм по-организирана. Е, все има още нещо, което бих искала да съм направила, но... Ще подобря организацията ;)
В дните с повече ангажименти и стрес мога да оценя какво получавам от навиците си, от времето отделено за мен. Ако някой каже, че може да се избегне стреса в днешния век - не му вярвам. Но пък може да се противодейства и разрушителното му действие да се сведе до нула или поне намали значително. При мен най-силно противодействие оказват практиките с йога по скайп и всяка възможност за допир до природата.
Безспорно в помощ са ми и всички други хубави навици - виброгимнастика, пчелен прашец, плодове, билкови чайчета, бистра водица... Разбира се тук се включва и начина на хранене, който все още търси баланса си ;) Определено имам /за сега/ малки успехи. Вярвам, че скоро ще отчитам големи ;)
Април... Пролетен, цветен, променлив, зелен, земен, топъл, забързан...
Продължавам... 
По пътя... 

.

новият месец

Нов месец е, втори за годината... 
Колко бързо отмина първият!?
За мен е успешен. Не мога, а и не искам да бъда максималист. Вярно е, че дадох нов старт на доста от хубавите ми навици, които съм имала в годините назад. Продължавам напред с нещо по-ново - йога по скайп със Соня. Вече съм готова и чудесно ми се отразяват четири практики седмично. Не веднъж съм споменавала, че йога ми дава много повече от очакваното, от това, което изобщо можех да си представя.
Времето навън все още не позволява разходки, които да са приятни и достатъчно ефективни. Опитва се да се показва слънце, температурите се повишават, но ледът и кишата не са най-приятното и мотивиращо нещо. Явно не е време за разходки все още.
Опитвам се и друг неща да променя в ежедневието си. Но все още нямам успех, с който бих могла да сепохваля. Ще продължавам да правя крачките, колкото и малки да са, защото те ме водят по Пътя ми.
Много пъти се заричам, че ще започна да си лягам по-рано. Добре би било до 22:30 да съм приключила с всички занимания и да съм в хоризонтално положение. Ето, това е нещо, върху, което трябва още да поработя. Защо не още от сега...
Лека нощ! 

.