днес

Днес е събота, но ми е изпълнено с енергия. Започнах деня си с тибетските упражнения, които отново си направих с по двадесет и едно повторения. Няколко дни ги пропуснах. Оправдания бих си намерила - смяна на мястото, нов ритъм, но не искам да търся. По-важното е, че след пропуска на три-четири дена вече отново всичко е "под контрол". И веднага усетих ефекта от тези лесни упражнения - бодрост и невероятен прилив на енергия.
Отново се "върнах" към рейки и ги използвам редовно от около седмица. Изпращайки рейки с много любов и светлина, аз се подсещам да използвам и за себе си. И разбира се това ми носи само позитиви. Продължавам....
След доста натоварения ми ден с домакински задачи, които сама си търсех, съм решила, като се позахлади малко, да релаксирам с малко йогийски упражнения.
Доволна съм от себе си, че успявам да се "върна в график". Не, че всичко е точно разчетено. Никакви догми и задължения! Най-хубавото ми е, че всичко е свободно и по желание. Но след няколко дневното пътуване далече от дома, ми е добре да се върна към новите си позитивни навици, които с много желание и ентусиазъм си създавам в последно време. И със задоволство установявам, че са ми липсвали и сега отново усещам благотворното им влияние. Това ми показва, че пътят за мен е този... Пътят ми към нова фигура, пътят ми към повече енергия, към дълголетие и младост...
А най-хубавото е, че не съм сама. Чувствам подкрепа и това за мен наистина е много силен мотив да продължавам. Получавам разбиране за всичко, което правя, дори и за издънките. И може би най-силната подкрепа е, че освен на думи, подкрепата е и с дела.
Това е... продължавам...
.

отговори или оправдания

Не веднъж съм чела, а и за съжаление изпитала на свой гръб, въпроса за емоционалното хранене.
Най-често когато ми е тъжно и липсващо, търся да запълня празнотата с нещо. Какво по-лесно от нещо за хапване, но не какво да е, а нещо сладичко, разбирай - шоколадовичко. Колкото повечко толкова по-хубавичко...
А после? Ред е на обвинения и самообвинения. Ред е на нови планове и по-драстични мерки.
И какво? Нищо добро. Никакъв резултат, освен в по-дълбоко затъване в самосъжаления и проблемът изглежда, а май не само изглежда, по-голям.
Въпреки, че знам много за това емоционално хранене, вярвайки, че вече съм го преодоляла... ето го днес рецидивът. Липсващо ми е... и се оказа по-силно от мен желанието, да запълня липсата с шоколад... Истина е, че опитах да "запълня" с диня... уви... оказа се напълно безуспешно...
Приемам, че има и такива дни, и вярвам, че продължавайки напред, те ще са все по-редки и по-малко обсебващи с това желание...
Нека си кажа и още нещо в опит за оправдание... ПМС, ах този синдром...
Нещо отимистично, което заслужава похвала - днес се отдадох на изкушението само на половин шоколад...
Не, няма да се обвинявам и критикувам. Това не помага. Някъде бях чела - да се обичаме... Какво пък? Няма да боли. Защо да не опитам?
И сега, оправдала се, отивам да чета пак нещо мотивиращо ме, за да мога в утрешния ден да направя повече хубави неща за себе си.
.

месечен отчет - юли

Време е. Този месец нямам отчет от кантар - няма го, но пък метърът ми е с мен. Измерих се сутринта.
Ето резултатите:
- талия - минус 6 см.
- ханш - минус 3 см.
- бедра - минус 2 см.
Доволна съм. Е, ако можеше и повечко... да не съм максималист, и така си е добре. Най-важна е посоката. А това е верния път... за мен.
На обед си позволих парче домашен десерт... за награда. Заслужавам си я.
Получих и друга награда. Поздравления за резултата и пожелание да не се отказвам. Никакво отказване... обещала съм!
Продължавам напред. Сега ще прочета в една книжка за едни упражнения. Ще им намеря място в дневния си режим. Режим - звучи строго и подтискащо, но истината е, че всичко е лесно и леко, и определено не усещам задължения, по-скоро всичко е пожелателно. Най-хубавото е, че всичко правя с желание.
Продължавам... след месец ще отчитам и август. А до тогава още много ще уча и науча. Ще го споделям.
.

навици - що е то?

Дааа. Тук съм. Не съм се загубила. Използвам най-пълноценно времето, в което съм в почивка, за да направя колкото се може повече за себе си. За целта си създавам все повече позитивни навици, които да пренеса в ежедневието си и след лятото.
Казах навик - защо да не си помъдрувам на тази тема. :)
Навик е придобит модел на поведение, който редовно се следва докато стане почти неволен /автоматичен/. - така пише в една книжка.
Тук е момента да уточня нещо, като казах книжка. Та, книжка е всяко печатно място, от където в един или друг момент съм почерпила информация. Има книжки и книжки, надявам се за достата си години да съм се понаучила да отсявам ценното.
Това е една книжка от преди време. Когато се сдобих с нея, почетох, понаучих и поприложих нещо в живота си, но... досега приложенията са доста хаотични. Нали затова напоследък съм се заела да сложа в ред фигурата си, къщата си, живота си...
И така, мотивирана съм за нови позитивни навици в живота си. А какво е позитивен навик? Това е навик, който води до полезни придобивки, действия, отношения, които искаме да направим част от живота си. Оказва се, че навиците са знания, приложени в действия.
"Ние сме това, което правим постоянно: затова съвършенството не е действие, а навик" - казал го е Аристотел. Аристотел - звучи внушително...
Няма спор, че целият ни живот се влияе от нашите навици. Позитивните навици биха могли да бъдат много силно средство за автоматична и трайна промяна. Оказва се, че е по-лесно да се придобие нов навик, нали го правим непрекъснато. Защо тогава да не се замислим този навик да е позитивен за нас? Знанията, необходими ни за един нов позитивен навик, бихме могли да получим дори за минута време.
Установено е, че времето, необходимо за превръщането на едно повтарящо се действие в навик, е приблизително 21 дена! САМО 21 дена! Какво чакам?
Като съм започнала с умни мисли, поне да продължа с мисъл на Ганди: "Нашата сила не се изразява в способността ни да променим света, а по-скоро в способността ни да променим себе си."
Тогава друго не ми остава освен: "Най-дългото пътуване започва само с една крачка." - Тао Те Чин
.

тези дни

Тези дни повече чета.
И скоро ще има какво да споделя.
Начинът, по който си организирах дните, дава своите резултати. Няма ми кантара, но дрехите, които със всеки изминал ден ми стават все по-свободни, са достатъчен показател, че вървя в правилната посока.
Затова - само напред!
И продължавам да чета. Интересно е.
.

въпроси за младостта и дълголетието

Всички се замисляме един ден за отлитащата младост. Задаваме си въпроса: Какво да направим, за да запазим жизнеността си по-дълго време? И намираме много отговори.
- Дълголетието е в начина на хранене;
- Дълголетието е в движението;
- Дълголетието е позитивното мислене;
- Трябва да пием чай;
- Трябва да пием вода;
- Трябва да направим това или онова...
- ... и още много други отговори...
Днес ни се струва едно интересно и полезно. Утре се оказва друго по-интересно, по-привлекателно.
Трябва сами да изберем за себе си. Не това, което е избрала нашата приятелка, нашият съпруг, съпруга. Изборът е наш!
Трябва да опитваме. Трябва сами да намерим своята тайна към младост, жизненост, дълголетие.
И аз като всеки човек се лутам в търсенето си. В търсенето на най-доброто за мен. В търсенето на своето дълголетие и запазване на младостта си.
Щастлива съм, че мога да споделям моите мисли и моите търсения...
Когато усилията и търсенията са споделени, всичко е много по-лесно. Това помага на мен, вярвам, че помага и на друг.
Искам си жизнеността - има още толкова много неща, които искам да направя и да споделя в този живот!

.

малко йога

Тази привечер, под ромона на летните капки дъжд, на терасата под стряхата, се сетих за упражненията от курса по йога. Реших да си направя две - три, за да се поразтегна и да подишам дълбоко вечерния, свеж въздух.
Така се увлякох и в крайна сметка направих доста пълен комплекс от упражнения. Изненадах се от себе си. Не очаквах, че съм ги запомнила. Като ги започнах, те сами ме поведоха към следващото... и следващото...
Енергията, която усетих след края, ме понесе в полет. Много се зарадвах, че успях да направя някои упражнения, които ми бяха много трудни по време на курса, а сега ги направих с лекота. Особено бе усещането, когато направих свещ. Е, правех нещо, по-скоро подобие. А днес си беше истинска свещ.
Сега, когато поотмина време, което използвах пълноценно с моята муза, усещам, че е време за заслужена почивка.
А утре ще е още един прекрасен ден.
Ден, в който ще продължа по пътя си към мен, по пътя си в мен...
Още един ден по пътя към моето обещание... 
.
.

домакинската работа - движение

Из много книжки пише, че домакинската работа изгаряла мнооого калории.
Затова вчера реших - ще съм изрядна домакиня. Пък и по стечение на обстоятелствата се наложи.
И като се почна една. То в къщата, то в двора, в кухнята, в градината. Пот се лее, душата пее...
А днес... едва се раздвижих сутринта.
Тибетските упражнения ми върнаха тонуса. Малко трудно, по-малко повторения, но е по-важното, че ги направих. Следобед пак ще ги повторя.
Не знам колко трябва да се правя на домакиня, за да постигна целите си. Но определено смятам, че колкото и да е полезно, всяко прекаляване не носи добри резултати.
Днешното ми решение е: ще си бъда домакиня както до сега. Все още няма организирани протести срещу моето домакинстване. Значи доволни, недоволни- приемат. А аз ще си намирам по-балансирани начини за движения от вчерашните.
А и ме вълнуват разни мисли... ще ги споделя по-късно.
.

младост и дълголетие с чай

Можем ли да запазим своята младост и да намерим своето дълголетие с нещо толкова просто, като чай?
Можем!
Чаят е растение, от чиито листа и листни пъпки се произвежда напитката чай. Произлиза от Азия, но днес се отглежда в тропичните и субтропични области по цял свят.
На изток съществува цял ритуал, церемония, по приготвянето и пиенето на тази напитка. В зависимост от начина на ферментация на чаените листенца има различни видове чай:
- черен чай;
- зелен чай;
- бял чай;
- чай оолонг;
- чай Пу-ерх, запазен в тайна дълги години само за императорския двор;
Ние наричаме чай всяка билкова отвара. А билки имаме в изобилие. Можем да се чувстваме щастливци, че природата е толкова щедра към нас. Имаме и чудесен летен празник - Еньовден.
За съжаление се сещаме само в студените месеци на годината за топъл чай. А понякога единствената ни среща е при простуда, когато си спомняме за бабините илачи.
Не в една книга се дават съвети за започване на деня с чаша топъл чай. Нашият организъм има нужда от течности. А утро с топъл чай и лимон е едно прекрасно преживяване, и начало на чудесен ден.
А избор имаме! Да го направим!
Аз избрах моя път към дълголетието и младостта, към настроението и радостта от живота.
Обичам да започвам деня си с ароматен чай Ройбос. През деня се освежавам със зелен чай с аромат на жасмин. Вечерта се отправям в прегръдките на Сънчо с чай от маточина.

Опитай и ти! Лесно е! И приятно!