четвъртък, 29 юли 2010 г.

отговори или оправдания

Не веднъж съм чела, а и за съжаление изпитала на свой гръб, въпроса за емоционалното хранене.
Най-често когато ми е тъжно и липсващо, търся да запълня празнотата с нещо. Какво по-лесно от нещо за хапване, но не какво да е, а нещо сладичко, разбирай - шоколадовичко. Колкото повечко толкова по-хубавичко...
А после? Ред е на обвинения и самообвинения. Ред е на нови планове и по-драстични мерки.
И какво? Нищо добро. Никакъв резултат, освен в по-дълбоко затъване в самосъжаления и проблемът изглежда, а май не само изглежда, по-голям.
Въпреки, че знам много за това емоционално хранене, вярвайки, че вече съм го преодоляла... ето го днес рецидивът. Липсващо ми е... и се оказа по-силно от мен желанието, да запълня липсата с шоколад... Истина е, че опитах да "запълня" с диня... уви... оказа се напълно безуспешно...
Приемам, че има и такива дни, и вярвам, че продължавайки напред, те ще са все по-редки и по-малко обсебващи с това желание...
Нека си кажа и още нещо в опит за оправдание... ПМС, ах този синдром...
Нещо отимистично, което заслужава похвала - днес се отдадох на изкушението само на половин шоколад...
Не, няма да се обвинявам и критикувам. Това не помага. Някъде бях чела - да се обичаме... Какво пък? Няма да боли. Защо да не опитам?
И сега, оправдала се, отивам да чета пак нещо мотивиращо ме, за да мога в утрешния ден да направя повече хубави неща за себе си.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар