четвъртък, 30 юни 2011 г.

все още съм упорита

Все още съм упорита, въпреки бойкота на всички мерителни уреди и приспособления.
Пия мноооого вода и зелен чай. Зелен чай с кубчета лед е чудесно нещо за летните дни. А вода с прясно листенце мента или резенче лимон... не бих отказала.
Радвам се, че продължавам с избрания си начин на хранене - балансирания. И още повече се радвам, че доста отдавна не съм правила нарушения. Разбира се, еднократно нарушения  и излизане от Зоната не е проблем, ако следващото хранене е балансирано, то пак ме води в Зоната. Но още по-голям повод за радост е, че мислите ми са далече от всякакви шоколадови истории.
Днес за закуска си нарязах пъпеш... Беше хубаво. По-хубаво от шоколад ;) След закуската се усмихнах, защото си помислих какво бих направила, ако пред мен има парче шоколад и парче пъпеш. Днес, а се надявам и утре, бих с радост се насладила на пъпеша. Харесва ми промяната във вкусовите ми желания ;)
Допускам, че когато организмът си получава всичко необходимо, в един момент той се връща към онзи изначален момент на близост до природните закони. Тогава се оказва лесно да се вярва на интуицията, която пожелава само необходимото и полезното. А онова, безполезното, пожелавано от разума /по-скоро неразума/ и навика, и дори подражанието, е вече в историята. Искам да е история! И така ще бъде!
Знам какво искам! Вече... И го обещах със сърцето си... А сърцето ми никога не лъже...
Искам... И ще бъде!

.

сряда, 29 юни 2011 г.

в очакване

В очакване съм на вега теста...
Докато чакам правя всичко, което съм убедена, че трябва и вече дълго време следвам, макар и без  сериозни резултати. Но днес все се питам, кое ли от това, което слагам в чинията си, след ден-два няма да намира място там.
Идея нямам... Както нямам и идея защо застоят продължава... Дали ще издържа...
Трябва! Искам! Мога! Дали?
Да, мога и ще мога!
Защото обещах!
...
.

неделя, 26 юни 2011 г.

днес отчитам успех

Днес отчитам успех.
Успехът ми не е измерен със стойности.
Успехът ми е, че въпреки съботно-неделното пътуване, не измених на навиците си.
Ония полезните навици, които ме водят по пътечката ми към моята цел. Сутрешното движение, начина на хранене, който си избрах и следвам без изключения, опитите ми за позитивизъм във всяка ситуация.
Вече съм осъзнала колко е важно да съм емоционално стабилна. Когато съм в емоционално равновесие съм далече и от емоционалното ядене.
Емоционална съм, реагирам с емоция във всяка ситуация, преди да е реагирал разумът ми, /ако го имам, де ;)/ Но тази емоционалност ме прави това, което съм. Не крия емоции, просто не мога.  Но усетих, че мога да ги владея понякога. Опитвам да владея от ония дето ми носят негативен заряд. Нямам нужда от тях.
Да, понякога сълзите ми са толкова близо, породени от страх, от обида, от самота, от тъга... Вече знам, кутията с бонбони не намалява страха, нито обидата, нито самотата или тъгата. Разбира се, знаела съм го. Но в един момент да знаеш, да осъзнаеш и да направиш са много различни неща. Мисля, че вече го осъзнах и сега съм в етапа на правене ;)
И така, днес се чувствам успяла...
А емоциите... те са в мен, с мен... те са моята същност...

.

петък, 24 юни 2011 г.

целта

В своето виртуално местенце Paradisemou е определила точно своята цел. На много места съм срещала съвета да си определим точно целта. Другаде съветват голямата цел да е разделена на по-малки и краткосрочни цели.
Когато се опитвах да определя голямата си цел, тя ми се стори прекалено голяма измерена в цифри. Почувствах я недостижима. Затова не я изрекох на глас, дори и пред себе си.
Опитах да си определя малки цели, в кратки срокове - опита ми неуспешен излезе. Тогава се отказах да назовавам точна стойност за целта.
Обаче в мен все пак остана убеждение, че е добре да има цел, та дори и да не я назовавам точно. Затова най-отдолу в този блог си сложих снимчица една. Когато случайно попаднах на нея из необятното нетпространство, се усмихнах. Сякаш нея търсех... Стойността, която се показва на снимката би била моето идеално тегло, определяно в някои книги.
Всъщност когато съм си мислела какво искам да постигна винаги съм си представяла един кантар, който в едно далечно лято ми показваше 62 - 63 кг. Не знам защо, но това ми изглежда някак си по-реално.
Мисля, че вече съм готова и тук да напиша колко ме дели от целта ми. До много скоро не можех да кажа колко килограма съм в момента. То си е за срам цялата работа, щом съм стигнала до тук, но вече знам, срамът и заравянето на главата в пясъка не ми помагат. Преди месец или два си признах. Радвам се, че го направих. Тогава сякаш усетих най-пълно подкрепата, от която имах нужда. Може би защото до тогава с недомлъвки си споделях и подкрепата сякаш бе някаква такава... непълна и неясна...
В последните години с различен успех и провал се колебаеха стойностите на кантара. Така или иначе, преди 7-8 години имах още 15, който се радвам, че не допуснах да се върнат. Все пак е успех. Но пред мен задачата все още стои и вече е крайно време да бъде решена. Вече няма на къде... Посоката ми е само една. Заради мен и заради...
И така... към днешна дата до моята цел имам точно 30 /тридесет/ килограма... излишни...
Броенето със знак минус продължава ;)
.

радвам се

Да, да... Не трябва да се качвам на кантара всеки ден. Това може да се окаже демотивиращо.  Но аз вече преодолях успешно доста опити за демотивация и издържах. Затова днес, когато със ставането усетих невероятна лекота, след банята веднага се качих на кантара, УРА! Минус още една чаша ;) Тези 200 грама с отрицателен знак ме зарадваха много! Много!
Със страхотен ентусиазъм започнах движенията си в днешния ден - раздвижване, йога, тибетски ритуали, колоездене, пак упражнения...
Закуска, обед, следобедна закуска - по принципите на балансирано хранене според теорията на "зоната". Така ще бъде и вечерята ми :)
Малко да се поразхлади и отивам да си откъсна по някое лечебно стръкче на днешния Еньовден... дано не е проблем, че е след изгрев и да носят лечебната си сила :):)

.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

резултати

Когато съм мотивирана всичко ми е лесно.
Когато чувствам подкрепата на важен за мен човек всичко е много лесно.
Когато усещам подкрепата дори на непознат човек, който по неслучайните случайности споделя моите настроения - тогава също е лесно.
Когато виждам резултати е още по-лесно.
Днес... са изпълнени всичките когато. И всичко, абсолютно всичко е лесно, приятно, усмихнато...
Днес имам резултат! Очакван от дълго време!
Е, за някой може да изглежда незначителен. Равнява се на чаша вода... Но за мен тези 200 грама са от много голямо значение! Защото са със знак минус!! И защото дълго време устоях и не допуснах плюсови значения!
Отчитам и още един резултат. У мен има спокойствие и почти никаква нервност. Не, че преди е имало причина за нервност, но тя беше факт, за който спрях да търся обяснения. А днес... хубаво нещо си е спокойствието. Допускам, че роля имат, и то голяма, заниманията с йогийското дишане, което май вече започвам да правя както трябва.
Та, такива са нещата в днешния ми ден. Утрото изпълнено със сутрешните занимания, които са хубав навик, дреболиите /наглед/ през деня. Чаша зелен чай, после две... стълбищното рамо изкачено няколко /повечко/ пъти... раздвижване за 4-5 минутки на всеки час... И усещането, че всичко, което правя го правя за себе си, за да се чувствам все по-добре...
Това е усещането, че съм на своя си път... пътят към целта!
А сега... дойде ми желание за разходка... по стълбището ;)
.

сряда, 22 юни 2011 г.

мотивиран ден

Тази книга я имам от известно време. Поразлистих, оцених я като хубава и... защо ли я забравих... Преди няколко дни си я сложих в чантата. Когато я разлистих си казах: Къде си спала толкова време?
Има много книги за йога, ходих и на курс... Правех някои упражнения, чувствах се по-добре. Но имах усещането, че не е моят комплекс. Миналия ден се събудих рано. Рано за мен ;) Взех си книжката и хайде на терасата...
В тази книга има комплекс от упражнения за началото на деня. Изглеждат изключително лесни и трябваше да си наложа да не ги омаловажа. Радвам се, че успях. Направих ги. Отне ми не повече от десетина - петнадесет минути. След няколко минутна релаксация в мъртва поза си направих и комплекса с тибетските упражнения.
За тази сутрин споделих преди няколко дена. Продължавам да се удивлявам, как толкова лесни и прости упражнения ми въздействат толкова силно и ме зареждат с толкова енергия.
В понеделник направих още нещо. В още по-ранни зори станах и открих една телевизия - фиеста тв. Няколко пъти в деня има комплекси от различни упражнения и спортове. Обясненията са много подробни. Направих йога комплекса под диктовката на инструктора. Целия комплекс бе около двадесет минути. Почувствах се чудесно. Вече бях направила упражненията от книгата. После с телевизионното предаване. Усетих енергията в мен и нищо не можеше да ме спре да изляза с велосипеда си за сутрешна тренировка.
Така се чувствам всичките следващи дни. Все още не са много. Но чувствам, че това е моят начин за движения. Дните ми са изпълнени с енергия. Никаква работа не ми се опира. Усмивката е с мен през целия ден и няма нервност, която да ме води към кулинарни прегрешения.
Време ми е да се гушна в завивките. А утре е нов ден...
Знам едно - ще е изпълнен с енергия!
.

вторник, 21 юни 2011 г.

няма случайности

Днес "ме намери" Paradisemou.
Беше ми оставила коментар. Наистина се зарадвах. Такива срещи, мисля си, са доста мотивиращи в трудни моменти. Моменти, в които вече нямаш сили да издържиш на застоя. Тогава разбираш, че не си сам по пътя си към своята цел, че и други имат тази цел. На тях също им не им е лесно и всеки си има своите трикове за преодоляване на кризите.
И още нещо, което знам, не е случайно. Преди няколко дни четох за тази киноа. Дори я видях в един магазин. Но незнаейки нищо за нея от реален човек, а само от рекламни материали, човек се пита - а дали?  Сега вече смело ще опитам тази новост.
Още малко впечатления ще споделя.
Четейки в Отслабни с мен намерих доста общи разбирания. Изводи, до които сме стигали по нелекия си път към здравето. Нашият път все още ни предстои в по-голямата си част, но съм сигурна, че ще успеем. Пътеките ни няма как да са еднакви. Би било безумие и наивност ако си помислим такова нещо. Но със сигурност пътеките ни ще ни заведат до целта ни, а тя е една - здраве! Понякога ще се сливат, после ще се разделят и пак...
Радвам се, че намерих, по скоро ме намери Paradisemou. В нейно лице виждам и чувствам подкрепа. Мисля, че има какво да споделим и да се подкрепим по нелекия ни път. Ние сме силни жени и няма да се предадем. :)
Успех да си пожелаем!
:):)
.

лято е...



Лято е...
Дойде...
А аз още съм в застой... :( :( :(
Искам промяна!
Трябва да дойде!
Трябва...
.

понеделник, 20 юни 2011 г.

релакс - магия...



половин час магия...

.

събота, 18 юни 2011 г.

ранобудна

Събота, сутрин...
Станах в седем часа. Часът не е необичаен. Необичайното е, че в сутрешната хорска тишина се насладих на природните звуци, които ме изпълниха с невероятна тишина и пълнота.
Йога ме изпълни с енергия и равновесие. След това бе ред на обичайния комплекс от тибетските ритуали. Отдавна не бях усещала в себе си мир и хармония както сега. Днешното утро се различаваше от другите само по едно нещо. Опитах нов комплекс от упражнения с йогийска насоченост. Много леки, наглед дори незначителни. Отдавна разбрах, че във вековната мъдрост няма нищо незначително. А най-важните и ценни неща обикновено са най-лесни и прости. Така усетих и днешните упражнения. Но по-важното е, че и сега се чувствам така - спокойна и в хармония.
Денят е към своя край. Беше ден изпълнен с много и най-различни задачи. Предимно домакински и градински, които върших с усмивка. Може да се каже, че почти не съм сядала. И все още съм изпълнена с енергия. 
Вероятно не са само споменатите неща с дял в сегашното ми състояние.   Имам позитивни и зареждащи настроения.
Слънцето се е ориентирало към залез... Имам още идеи за хубава вечер. Ще имам още свое време, в което вече съм решила какво да експериментирам.
Днес е ден за експерименти... Успешен при това ;)
Продължавам...
.

вторник, 14 юни 2011 г.

без думи съм

Без думи съм... няма какво да кажа, с какво да се похваля.
Пълен застой на всички мерителни уреди - кантар, метър... Дали пък не са се повредили. Надеждичка малка за това, но уви... Дрехите ми стават и не ми се уширяват. :(
Продължавам да правя всичко, което някога е давало и най-малък резултат. Опитвам да добавям нови неща към навиците си. Много пъти, за съжаление съм достигала до този момент, в който нищо не се променя и... моето старание е до там. Всъщност, истината е, че никога не съм упорствала както сега. Разбира се, сега имам много силен мотив. Само това все още ме държи на пътеката към успеха. Да, успехът, който един ден ще имам! И ще бъде скоро, а не след две или пет години...
Затова продължавам и никакво отказване от намеренията!
Днес пак ще е празен листът с отчета... но знам, че ще бъде ден, в който ще бъдат възнаградени усилията ми.
Радвам се, че всеки ден се движа и правя упражнения. Разнообразявам ги, защото скуката не е добър съветник в такъв момент. Старая се храната да бъде винаги балансирана и да не допускам отклонения от избрания начин на хранене. Не казвам диета, защото думата диета за мен означава нещо временно. А аз искам да се храня и движа така, както мога да правя винаги, през целия си оставащ ми живот. Искам това да е начина ми на живот - с балансирано хранене, с движение, с позитивно мислене...
Искам... и действам...
Не, няма да се откажа този път! Колкото и да продължи този застой, няма да е вечно. Ще бъде ден, разбира се, се надявам, че ще е скоро.
Сега отивам на стълбището ;) Стана ми любимо движение. Достатъчно ми е и едно стълбищно рамо, по което слизам и изкачвам, докато ми е приятно. Докато усетя приятна умора. Понякога си правя своеобразни рекорди, които ми дават още повече стимул и вяра, че мога и ще успея.
Хайде, време за движение е!
А след това една чаша топъл зелен чай...
.