понеделник, 24 февруари 2014 г.

пак същото

Така е, като се заредят едни такива дни.
Сигурно ще да е заради връщането на мъглите, а те вървят с мрачни настроения и липса на мотивация за каквото и да е.
Сутрините някак по-добре сякаш ми тръгват. Ама после като се заредят разни негативи... не е за приказки.
Е, днес до по-ранния следобед ми беше добре. И всичко ми беше подредено. Най-вече в мен.
Сега искам единствено да се скрия под завивките. И с надеждата да посрещна по-въодушевена утрото.
Да, утрото ще си го подредя... А после?... Искам още ред.
Лека нощ!

.

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

някакво - никакво

Кофти ден... Така е когато правя нещо, което не ми се прави.
Има толкова много трябва и няма измъкване от тях...
Не успях да си изпия чайчетата.
Не успях да се пораздвижа както си го правех и както ми се искаше.
Не успях в баланса си.
Утре...
Утре аз ще си редя деня.
Както си го искам, тъй ще си го направя.
Започвам от сега със снимка цветна.
Лека нощ!

.

сряда, 19 февруари 2014 г.

напомняне

Тази сутрин се убедих, не за пръв път, колко са подвеждащи понякога сигналите на тялото. Може би защото не ги разчитам правилно. Сигурна съм, че не само аз съм в това положение.
Имах излизане в предиобедно време и реших да не пия всичките си течности, които си приготвям в последно време. Ограничих се до чашата топла вода с лимонов сок и чашата с витамин С на прах и сироп от арония. Върнах се към 11 часа и си помислих, че нещо ми се хапва. Видях часа и... осъзнах, че това не е глад. Жажда е... Отидох в кухнята и си взех една от чашите с чай, които си бях приготвила сутринта. След минута нямаше и следа от усещането за глад.
Не веднъж съм чела, че тялото ни иска вода, а ние си мислим, че иска храна. Това е поредното доказателство, че е така.
Надявам се по-често да си го спомням. Само от полза може да ми е.
Разбира се, гладът, истинският глад не може да се залъгва с вода или чай. Ако след водата или чая отново се появи, естествено че трябва да бъде удовлетворен.
И още нещо за истинския глад. Гладът не е лошо нещо...  Когато /вече е така/ балансирам храната си според принципите на Зоната осъзнах, че усещам истинския глад. И другото ми осъзнато усещане е за задоволеност след храненето. Преди усещането, че ми се хапва още нещичко, беше ми чест спътник. Разбира се лъжлив, но трудно отстраняем. Сега си нямам подобни спътници и се чувствам чудесно.
Едно напомняне...

.

вторник, 18 февруари 2014 г.

ежедневно

Днес съм тук, че ми се пише, пише... Ще видим колко ;)
От вчера започнах нещо ново в дните си. По-точно в сутрините си. И както се знае, всяко ново е добре забравено старо... та, така и при мен. Тази зима не бях пила сутрин чаша топла вода с лимон. Е, вчера започнах. Осигурих си лимони за седмица. Че и компания ми се намира ;) Другата седмица пак на пазар за лимони...
Спомням си и се усмихвам как преди много време /поне двадесетина години/, когато за пръв път прочетох за ползите на тази напитка и реших да опитам.... колко кисело ми се струваше и си мислех, че никога, ама никога няма да пия такова нещо... Е, времената се менят и нравите също :) А аз дори обичам топличката си вода с лимонов сок. И на ранина съм истински майстор бързорък в приготвянето й.
Продължавам си с многото чайчета сутрин, които си подреждам в редичка, че и в две. До обед ми е осигурено пиенето ;)
В следобедните часове течностите ми са по-малко, но си мисля, че сутрешните са по-важни. Когато е и естествения ритъм на тялото.
Продължавам да си меря и тегля, да си балансирам съгласно принципите на Зоната. Мисля, че предишния опит ми носи повече увереност и се справям без да се подзирам на всяко грамче. Истина е, че трябва да се спазват определените пропорции, но и не бива да се издребнява, защото тогава нещата се случват на друга вълна, която не ми харесва.
Освен това си имам усещането за баланс. И най-силното ми доказателство е, че мога да готвя всичко, мога да сервирам всичко, мога да се храня със другите, може да има шоколад на масата и там да си стои вече с дни... Истината е, че изобщо, ама изобщо не ми се приискват подобни неща. А защо пиша сега за тях ли? Защото сама се изненадах преди малко, когато осъзнах факта, че днес имаше сладкиш, който направих, а вече е останало едно парченце от него и в мен не се появи желание дори да си опитам.
Какво да кажа? Доволна съм, че така се развиват нещата край мен.
Сега отивам да направя нещо, за което ще пиша след време. Не може всичко на един ден, де ;)
Лека вечер!
:) :) :)

.

неделя, 16 февруари 2014 г.

енергия

Енергия е думата за днешния ми ден.
От сутринта, даже станах доста по-рано от обичайното, съм изпълнена с невероятно количество енергия. Резултатът е - много свършена работа.
Днес е денят за захранване след тридневния детокс по пълнолуние.
Сутринта я започнах с чаша топла вода със сок от лимон. После половин литър зелен чай. Към 10 часа си хапнах две малки ябълки. Малки са, защото са си от нашите, а те не са еднакви и големи. След около час, между работата /за нея след малко/ си хапнах 3-3 лъжици овесени ядки с лъжичка мед, които си бях накиснала по-рано. Обядът се случи към 13:30. Хапнах си от приготвената ми от вчера зеленчукова супа - предимно корени и малко зелении. След обед, към 15 часа, си хапнах 2-3 парчета ябълка, но от по-едричките. Вечерята беше претеглена супа и полагащото й се количество извара, за да бъдат и в баланса на Зоната. За късната вечеря, след около десетина минути, ще си хапна кисело  мляко. С това денят ми за захранване е най-идеалния ми ден, от гледна точка на хранене.Захранването ми е по всички препоръки на доктор Михайлов.
Сега към движението. Сутрешното шетане из къщи може и да не броя. След 10 часа до обяда имах фитнес. Фитнес в градината ;)
Сеене на грах и картофи. И изобщо не бяха малко. Не бях и сама, естествено, но все пак... Набрах си и коприва. Още разни задачи напред-назад... В движение съм цял ден. А привечер като ме хвана една муза в кухнята... Колко работа свърших :)
Сега вече и умора се усеща, а ми е и време да си лягам. Защото за утре съм си приготвила много идеи, които ще чакат реализацията си. Ама това... утре :)
Лека нощ!

.

събота, 15 февруари 2014 г.

ден трети

Денят е трети от детокса по пълнолуние.
Има още около три часа от него, но мога да го отчета успешен.
Двата литра цитрусов сок, разреден с два литра вода е на привършване. Сутринта си изпих около литър чай. В термоса си имам около литър топъл чай, с който мисля да си завърша деня.
Мъничко ми е студено. Но се преживява лесно.
Денят бе чудесен за разходка и в следобедно време си направих повече от добра разходка. Тръгнах с една компания за около час, а после с друга компания за повечко от час. Като погледнах, то слънцето залязва... И се позастудя...  Но пък е освежаващо.
И ми е толкова... толкова... толкова леко...
В къщи друг като мене няма, та трябваше и да посготвя днес. Освен, че музата ми малко поокъсня, други забележки нямаше. Ама като дойде... То муза ли е да го опишеш... ;)
Ама хитруша съм си аз ;). Сготвих и супичка, дето ще мога да си я хапвам утре...
Хайде, стига толкова.
Обобщението е: Успех ;)
Лека вечер...

.

петък, 14 февруари 2014 г.

ден втори

Ден втори на детокса ми по пълнолуние е към своя край.
Успешен е!
Не се съмнявах, не се съмнявам и за третия си ден.
Едно такова ми е... леко... леко...
Едно такова ми е... свежо... свежо...
Погледът ми ясен... и омаен... ;) :) :) :)
Хайде стига дивотии ;)
Чувствам се чудесно. Както снощи си обещах - започнах виброгимнастиката. А днес я продължих. Направих я четири пъти. Само по една минутка.
Тази вечер си направих и разходка. Малко хладничко, но ясно и пълнолунно е ;)
Не мога да планирам сутрешна разходка за утре по причини съвсем ясни, но пък в по-късно време... може би... Това ще е за утре.
А сега... Време е за Сънчо.
Вече за Слънчо летен си мечтая... и сънувам ;)
Лека нощ!

.

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

първият ден

Първият ден отминава. Успешен.
Малко позакъсняло утро /пак се поуспах, ама утре ще е друго/ и успешно начало на деня.
Чувствам се добре, спокойна съм даже. Не ми е студено. Което не се знае за утре, но за днес е факт.
Четирите литра сок и вода са почти на привършване. Имам и литър чай изпит по сутрешно време. Планирам си още един топличък чай за лека нощ.
И съм готова за утре... вторият ми ден на детокса по пълнолуние.
Няма да закъснявам за срещата със Сънчо. Още по-добре ще е ако сутринта посрещна и по-навреме Слънчо...
Лека вечер... :)
А, да... Щом затворя тази страница ставам и подновявам нещо позабравено. Виброгимнастиката на академик Микулин...
Ще я правя редовно, след което ще отчета резултатите.
Лека...

.

сряда, 12 февруари 2014 г.

готова съм

Готова съм за следващите дни.
В събота е пълнолунието, значи е време за детокса по пълнолуние :) Утре е първия ден и си имам подготвени достатъчно плодове за соковете.
Не очаквам изненади. Това са едни спокойни и уравновесени дни за мен.
Дни на лекота и особено усещане за удовлетворение.  Удовлетворение от това, че правя нещо за здравето си.
Знам, че всичко ще бъде наред...
След час и нещо ще се отправя към Сънчо.
Напоследък доста сън ми се събира. Не успявам да ставам рано, въпреки ранното ми лягане. До някъде е добре, но и не съвсем.
Сега, когато вече да си лягам навреме е затвърден навик, трябва да си създам нов полезен навик - по-ранно ставане. Още повече, че денят значително е пораснал и сутрин вече не е тъмница.
От утре...
Лека вечер! :) :) :)

.

вторник, 11 февруари 2014 г.

в дните

В дните на ПМС...
Абе, не е за приказване...
Но поне са преброени и този месец. За другия се надявам да е по-различно. Най-вероятно ще съм си с надеждата, ама и то е нещо.
Хайде, а' дано днес вече ме пусне от лапите си...
Време е да бъда пак себе си.
И пак да си се подредя...

.

неделя, 9 февруари 2014 г.

набързо в неделя

Доста дни минаха. Всичко е според намеренията ми.
Само време не ми остава да се завъртя малко насам.
Вчера бях при мама и тати, та баланса нещо го пропуснах, ама после... пак съм си балансирана ;) Чувствам се добре и с много енергия. А това е най-важното.
Климатичните промени са много резки, но се надявам да не ми попречат на добрите намерения за новата седмица. За тях... предстои да драсна нещо тук.
Радвам си се, че успявам и се чувствам дори победител... победител на себе си...
Хайде, сега е време за неделните занимания, които не са съвсем неделни, но пък... когато каквито дойдат.
Като всеки ден и днес предиобедно е с чай...

.

сряда, 5 февруари 2014 г.

за течностите

Днес ми се дописа по-рано.
Искам да попиша за течностите. Не за първи път :)
В последно време предпочитам основния прием на течности да е от билкови чайчета. По препоръка на д-р Михайлов всяка сутрин си запарвам лъжичка сминдух, но в половин чашка вода, защото в по-голямо количество ми е невъзможно да го приема.
Със ставането си слагам в каната литър и половина вода да заври. Заливам сминдуха, и още 3-4 големи чаши чай. Д-р Михайлов ми препоръча да пия чай - по негова рецепта в дните около пълнолунието, пиех го така около 3 месеца, а сега след нова година реших да си запарвам всеки ден. Запарвам си и джоджен.
Прочетох в неговите книги за три билки, с които може да се намали апетита. Едната не запомних, защото нямам, но двете са салвия-градински чай и коприва. През лятото си събрах и си имам. И сега от около 2 седмици сутрин си запарвам по около 1ч.л в около 400 мл вода - редувам си ги или според настроението взимам салвия или коприва.
С това се получава литър и половина чай, който изпивам докато се мотам със сутрешни занимания. После през деня си правя по два - три - четири чая, но гледам да ги изпивам по-рано. За мен няма проблем да изпия чай към 19 часа например.
Харесва ми да си правя различни комбинации от билките, които съм си събирала. Имам си и последователи. Едната ми дъщеря си прави чай от единични билки, докато синът ми експериментира и прави страхотни комбинации. Опитвала съм и са... чудесни. Е, нали си е мое гардже.
Днес си подреждах рафта с чайовете и мярнах кутия със зелен чай. Мисля си да започна да пия поне по 1-2 чая и от него. Сигурна съм, че ще ми се отрази добре.
Освен чайовете пия вода - 1 чаша, в която си разтварям 2 грама витамин С /пак по препоръка на д-р Михайлов/. После пък за друго...
И така ми се събират дооста течности.
Ехееее, колко се увлякох...
Преди малко си направих литър чай - различни билки, според настроенията ми днес :)
Ей такива... ежедневни ;)

.

вторник, 4 февруари 2014 г.

Зоната в действие

Единият от признаците, че съм в Зоната е, че не ми се яде сладко или каквото и да е друго между храненията. Другото е многото енергия. И физическа и умствена.
Сега осъзнавам, че само когато съм в Зоната усещам истински глад. Може би е онзи здравословен глад, който казва - време е за хапване, а не всичките лъжливи повици, на които сме свикнали да обръщаме внимание - хайде да похапнем нещичко си...
От време оно имам един таблички, които един диетолог ми беше изпратил и с тях ми беше много лесно да си меря и тегля. Сега ги използвам в частта им без месните продукти. Тия дни залагам на баланс с извара и яйца. Така се случи, че започнах, когато в къщи имаше няколко вида манджи /постни/, които сега нагаждам за целите на Зоната. Имам малки съмнения, че баланса не е на 100% според таблиците, но пък като усещане и резултат бих казала, че съм в Зоната. Имам много енергия. Нито веднъж между храненията не ми се приискало, дори не съм помисляла, за някакво похапване. Освен това тия дни - всеки ден правя сладкиши на децата, ваканция са и им угаждам с десерти и закуски. Изобщо, ама наистина изобщо не ми се приисква. Затова съм склонна да си мисля, че съм в Зоната. Чувствам се толкова добре. Освен това кантара... -1,1 кг... обичам си го тоз' кантар ;)
Продължавам да чета и да се опитвам да си изчисля как да балансирам нови продукти.
За следобедна закуска днес си балансирах ябълки и кашкавал. Това последното ще присъства по-рядко в менюто ми. Просто... избор мой :)
Време е чай да си запаря...

.

понеделник, 3 февруари 2014 г.

за понеделник

Ще си отчета и понеделника успешен...
Навън е студено, мъгливо и зимно.
А аз и днес успях без усилие да си балансирам храната според принципите на Зоната. Виждам първите малки резултати, за които ще разкажа след няколко дни.
Чувствам се леко и изпълнена с много енергия.
Какво по-хубаво от тази лекота?
Лекота, която се пренася и на мислите ми...
Мисля да си прегърна книгата и... да мисля за Сънчо след малко :)
Лека вечер!...

.

неделя, 2 февруари 2014 г.

подредени мисли

Да, чувствам си ги подредени. Мислите ми...
От снощи започнах нещо, с което имам опит във времето назад. Нещо, което беше ми донесло някакъв успех.
Хранене по принципите на Зоната... някога звучеше ми страшно сложно, когато го правех се оказа лесно даже. Защо не продължих?... Не е въпрос актуален сега.
Факт е, че реших да опитам към днешна дата да приложа някои принципи за моето добро. След краткото ми пребиваване в Зоната имаше доста дълъг период, в който си запазих постигнатото с много малко усилия. Може би не е редно да казвам и усилия, защото беше лесно и приятно и явно полезен навик. Това бяха закуските ми сутрин и вечер преди лягане с кисело мляко. Само това бе достатъчно, за да запазя постигнатото.
В търсене на полезните си навици, снощи си хапнах преди лягане кисело мляко - половин кофичка. Тази вечер ще направя същото. Мисля да го правя във времето напред. Въпреки негативните писания за млякото, аз си имам разбирането, че точно киселото мляко може да донесе много ползи за организма ми. Освен това мисля, че си намерих и истинско кисело мляко. Затова това ще е едно от нещата, които ще правя всеки ден :)
Въпросът със закуската в Зоната е особено актуален. В последно време забелязах, че започвайки сутрините си с пчелен прашец, това ми е доста засищащо и не ми се търси друга закуска. В последващи опити да закусвам с овесени ядки нещо не се получаваше, това измества следващото ми ядене много напред в деня, а тогава се случват най-често издънките. Днес си закусих само с пчелния прашец и след това ми беше много добре. Имах си много, много енергия... Ще проверя и какво пише за състава на прашеца, но ми се струва идеално балансирана храна за принципите на Зоната.
Обяда и вечерята се опитах да балансирам. Вероятно съм успяла, защото след това отново се чувствах изпълнена с енергия.
Разликата от времето, когато за пръв път прилагах Зоната е, че сега не употребявам месо. Много рядко хапвам риба. А сирене и кашкавал се опитвам да намалявам. Остават ми извара и яйца. Днес проучвам други варианти за балансиране. Получих и полезни съвети. Така, че това ми предстои.
Днес направих и някои други неща, несвързани с храненето, но за тях друг път.
Стига толкова за днес. Искам още да почета и... то си е наближило... скоро ще си лягам...
Лека вечер...

.