да се похваля

Улисана в движения и други занимания вчера не успях да се похваля ;)
Но днес, макар и в късен час, съм тук и бързам аз да пиша.
Във вчерашния ден реших, че време е дошло да хвърля панталона си широк. Стига вече носила съм аз чувал. Искам  нещо дето ми е по-по мярка. Не мога и не искам да изкарам лятото така. Затова вече имам нов панталон. Най-важното е, че е с цели ДВА номера по-малък!
Но това не е всичко. Продължавам си по плана до следващия панталон :)  На есен ще ми трябва друг ;)
А сега по-сериозно. Наистина се чувствам прекрасно. Леко ми е, леко ми е, леко ми е. И ми е много лесно. Чудя си се... защо до сега не съм успявала. Е, няма да го мисля сега. По-важното е, че СЕГА промяната се случва.
Терасата на тавана е едно от най-хубавите места за сутрешно изпълнение на тибетските упражнения. А зелената трева е мястото  ми за релакс. Но по-добре е на шарена сянка и в никакъв случай по обедно време. За обедното време си има други места. Макар с тази енергия, дето сякаш в мен извира, изобщо нямам нужда от обедни почивки.
Дааа... енергията... и лекотата... и вдъхновението...
Едно прекрасно лято...
Лека нощ!

.

отчетът

Отчетът... Идеален!
Усещането - супер!
Да, изминаха точно дванадесет седмици, откакто спазвам стриктно хранителния план, изготвен специално за мен. Седмици, в които мисленето и усещането ми за храната, за движението, за тялото ми се променят. Промяната е осезаема и все по-често осъзната. В началото просто се радвах на положителните резултати, а сега тази радост е с нюанс на осъзнатост, на разумна оценка. Емоции и разум в мен вече са в баланс. И това ми харесва.
Балансът на всички нива е по-често в мен. Дали ми се струва или наистина е и по-често предизвикан от мислите ми... Всъщност, това е без особено значение, по-важното е, че е факт в дните ми.
Думите за дванадесетте седмици са: лекота, усмивки, ред, постоянство, движение, осъзнаване, самочувствие, увереност...
По-леко ми е с цели 13,5 кг. - тринадесет килограма и половина! Талия и ханш - минус 11 см!
Да, не съм само килограми и сантиметри. Повече съм. Но сега това повече е повече...
Ако започна да го описвам, ще задълбая в една тема... не е за сега.
Така се чувствам...
И е хубаво!

.

за усещанията

Днес беше денят за мерки, но ще го направя утре сутрин.
Знам си, че мерките ще са във вярната посока. Усещам го.
Може би усещанията в такива моменти са много важни и ценни.
Не само усещанията за мерките, но и всички други усещания сякаш са по-изострени у мен. Някак по-изчистени и по-осезаеми, по-пълни и по-дълбоки.
Усещането, че всичко е наред е най-силната мотивация за всичко.
Отдавна не бях се отдавала на следобедна сиеста. Днес го направих за половин час и се почувствах много добре след това. Обяснение за следобедния мързел си има. Все пак вчера имаше много ранно ставане и въпреки, че казват, че сън не се наваксва, днес явно имах нужда от него. Просто последвах усещането си... Разбира се, след като свърших доста... доста неща, които да изпълнят деня с удовлетворение.
До утре...

.

неделята отмина

Неделята отмина и завърши дванадесетата седмица от Началото. Една хубава и успешна седмица. Колко е успешна ще си покаже след мерките, но не се съмнявам в положителния резултат. По изключение мерките ще се случат във вторник сутрин, вместо в  понеделнишкото утро. Но това не е от значение. По-значимо е усещането за енергия, с което изумявам околните. Вече не си се учудвам. Това е естествен резултат от всичко, което правя за себе си и своето здраве.
Денят бе много, много дълъг. Път, път и път... Цял ден /почти/ на колела. Автомобилни. А после три часа с градинския фитнес. Сега умората е по-скоро физическа.
Сещам се за рефлексотерапия. На стъпалата има проекция на всички органи и малко масаж върши чудеса, включително и отнемане на умората и болките, каквито и да са.
Рефлексотерапия съм използвала не веднъж. Заслужава си отделеното време и усилие, които изобщо не са много, и всеки опит се е отплаща с релакс. И все пак времето си е подходящо за среща за Сънчо.
Лека нощ!

.

лятно

Лято е, спор няма. И режима ми е летен. Но това не означава, че безотговорност и мързел ме обземат. Напротив, напротив...
От няколко дни терена ми за йога на открито е използван най-пълноценно. Написах открито - вярно е и не съвсем. Мястото е много специално. Голяма, голяма тераса под покрива. Със зелена гледка от високо, селска тишина и мирис на свежо лято...
И така... Там, на терасата, тибетските упражнения са най-перфектния начин за посрещане на изгрева ;) После из градината, из къщата - цял ден съм в движение. За релакс пак на терасата излизам и малкото ми опит с йога е чудесния вариант за разпускане. Чистия въздух, спокойните ми мисли и невероятното ми усещане за лекота довеждат до извор на неподозирана енергия в мен. А това ми харесва... толкова много ми харесва...
Преди седмица си накупих разни потници от лидъл /щото не мисля да ги нося дълго ;)/ само в размер L !!!!! /след всичките Х дето се намираха  неизброими по размерите на дрехите ми/
Освен това едните потници бяха с тънка, ама толкова тънка презрамка, каквато съм си мислела, че е подходяща само за дъщерите ми... и... стоят ми чудесно! ...хахах, като минавам покрай огледалото все се оглеждам и се усмихвам... не мога да си се нарадвам :)
Еее, добре съм си. Другите и не подозират за тази моя суета. Те виждат само неизчерпаемата ми енергия.
Важното е, че се чувствам прекрасно в новото си тяло. Ами... ново си е. Вчера правих сметка от кога не съм била такава. Било е толкова... толкова отдавна. И СЕГА Е! И по-добре ще бъде. Съвсем, съвсем скоро ще Е!
Хайде, че денят ме чака за още дела.  Какво като почивен е наречен.
Денят е за успех...

.

за постоянството

За постоянството и увереността си мисля.
Увереност, че зная необходимото ми и постоянството да следвам целта си начертана.
Това се отнася за всички цели, които си поставяме в дните си.
Ето, тия дни си мисля за една цел, която се появи неотдавна. Проблемът, може да се каже, в зародиш беше. Забелязах не съвсем нормални вени на единия си крак. Тогава знанията си събрах. Всичко дето съм го чела по един или друг повод, без да се е отнасяло за мен. Целта лесно се постави - да се вземат мерки за забелязаното, преди да се превърне в проблем. Веднага започнах  виброгимнастиката, която има изключително благоприятно действие върху венозния застой. 
Мина малко време докато взема решение с какво да си мажа краката. Знам, че  мехлемът от невен е незаменим помощник в това начинание. Но той е подходящ за нощна употреба. Не ми се искаше да пропускам деня. Затова си намерих мехлем с конски кестен, който също има чудесно действие при подобни проблеми.
До тук добре, но ми се струва, че има още начини за въздействие. Не искам да приемам лекарства, в каквато и да е форма, но една билкова комбинация е добра идея. Когато и тя влиза в действие се сещам, че има още едно растение, за което се твърдят добри резултати. Поръчах си настойка от хамамелис. Вече няколко дни и тя е в арсенала от помощни средства.
И така... изпълнявам си всичко с убедеността, че знам и мога.
Знам, че тези неща, които прилагам, не решават проблема за ден или два, дори не и за седмица. Затова съм се подготвила с търпение и постоянство. Но не мога да не се радвам, че един поглед към десния ми крак показва първите резултати от моите действия.
И нека спомена, че всичките си знания по темата споделих с личния си лекар и получих неговото одобрение. А това ми носи увереност, че избраният път към тази цел е правилен.
Сега пак виждам, че закъснявам за срещата със Сънчо... Затова...
Лека нощ!

.

след седмица

Още една седмица измина. Седмица, в която да си изпълнявам препоръчания план бе по-скоро навик. Всичко се случва така както трябва да бъде.
Усещането ми за лекота е толкова завладяващо, че понякога улисана в разни занимания забравям за почивки. Както се случи вчера и днес. Когато другите вече изморени от деня и жегата се прибират за следобедната почивка, аз започвам отначало още куп задачи. Толкова много ми харесва тази енергия, която ме изпълва и мога да използвам за хубави неща.
Двата дена бяха изпълнени с градински фитнес. Разнообразието на заниманията води до раздвижване на цялото ми тяло. Това ми харесва...

.

десет седмици

"Прекрасна и устойчива тенденция!" - думите на диетолога ми след седмичния ми отчет...
Това е...
И наистина се чувствам прекрасно!
Сутрешната едночасова разходка ми даде много енергия за целия ми ден.
А отчета на метъра и кантара е малко скромен в сравнение с предишните двуседмични периоди. Но наистина е по-важна тенденцията. Още повече, че не веднъж и на едно място съм чела, че е нормално. Освен това съм попадала на информация, че е нормално и здравословно, и даже препоръчително, да се свалят около 5% от теглото за един месец. Вчера си поиграх и си посмятах малко. Съвсем в норма съм си ;) Какво повече да искам.
И наистина е най-важното усещането. А то е толкова прекрасно - леко, свободно, на моменти еуфорично...
А бе, хубаво ми е :) :) :)
Днес си купих летни дънки. Облякох си блуза от миналото лято - широка... Ами... не, няма... Няма да си нося широките блузи, с които криех това или онова. Решено... ;)
То е ясно, че с тази енергия дето я имам пак няма да си легна преди 23 часа. Да посвърша още нещо из къщи и тогава ще отивам на среща със Сънчо.
Лека вечер!

.

в очакване

В очакване съм на отчета в края на десетата седмица от Началото.
Очаквам го със спокойствие, че всичко е наред, защото е точно такова - наред. Следвам плана стриктно, без това да ми носи негативно емоции. Усещането ми е за лекота и енергия.
Освен хранителния план и двигателния си изпълнявам. Днес имах пак градински фитнес, а после и домакински ;) Сега съм малко уморена, но доволна от деня.То е и време за почивка...
Утре сутрин, че имам среща с метър и кантар.
До утре...

.

почти среднощно

Тази седмица наближава своя край. Десетата седмица от Началото, което ще ме заведе до целта.
Сутрешните разходки в приятна компания с продължителност около час и половина се случиха и в сряда и днес. Това беше последната разходка в тази компания. За сега. Следващата ще е септемврийска. Сигурна съм, че тогава ще продължим заедно утринните си разходки. До тогава естествено, че няма да се помотваме. Физическата активност може да се проявява по различни начини. Нахвърляхме си доста идеи и планове, които ще следваме през летните месеци самостоятелно. Сигурна съм, че ще имаме успешни дела през лятото.
Най-лесно е да кажа, че съм изненадана от общите мисли, споделяния, желания. Не, не съм изненадана. Просто е. Сега му е дошло времето, сега сме готови за подобно общуване.
Радвам се, че едно приятелство започнало в първи клас има възможност за развитие.
За сега толкова за физическата ми активност. Мисля, че е по-скоро умерена. А тя не трябва да е и друга, поне на този етап. Определено следващите месеци ще бъде и по-разнообразна. Летните ми месеци са месеци за вдъхновени експерименти. Не виждам причина да не бъдат пак такива.
А що се отнася до хранителния ми план - той си е по правилата. Следвам си всички необходими стъпки без трудност и съмнения. В този случай  /а вероятно и не само в този/ увереността е голям плюс за постоянството ми. Хайде, нека си призная... Не мога да си се нарадвам колко съм отговорна, постоянна и последователна в делата си ;) А това е невероятно силен мотив да продължавам. Истината е, че не съм сигурна дали това е мотив, или... ми е дошло времето ;)
Каквото и да е, по-важното е, че това е в моя полза.
Само с едно не мога да се оправя. Искам да си лягам в едно и също време, ама с тия къси нощи... Може би по-точно е да кажа - с тия дълги летни дни... Е, поне опитвам :)
Тази вечер, с почти час просрочила пожелателното време, се отправям на срещата със Сънчо...
Лека нощ...

.