сряда, 28 декември 2011 г.

да отслабнем, докато спим...?

Да отслабнем, докато спим...?!
Възможно ли е?
Има много дни - празнични, между празнични, следпразнични... Време, без особени задължения, ми се намира. Преди да тръгна за празниците, в чантата си сложих една книга, която не помня кога съм си купувала. Вероятно е била с други, а време за книги ми е липсвало. Както и да е. Сега й дойде времето...
От два дена я чета и съм... изумена... Това е книга, която докато чета усещам, че всичко е вярно, че го приемам безрезервно. Рядко ми се случва така. Когато ми се е случвало, не съм сгрешила, ако съм използвала по някакъв начин прочетеното. Затова ми се иска и сега да е така. Иска ми се да послушам оня глас в мен, който ми казва, че знанието в тази книга трябва да приложа.
За пръв път срещам ново понятие - инсулиново разделно хранене.  Четейки, усещам, че има смисъл в идеята.
Накратко за идеята:
Закуска от въглехидрати. Обяд - може смесено. Вечеря - белтъчини.
Храненията трябва да са само три за деня, като между тях трябва да има 5-6 часа разлика, без междинно хранене. Разрешава се само вода или чай без захар във времето между храненията. Добре е да се храним докато се заситим, за да не се чувства глад.
Много подробно е обяснено действието на хормоните, които отговарят за храносмилането, за напълняването,  за отслабването...
Книгата предлага специфична програма според индивидуалните потребности, прилагането на която не е трудно и не е свързано с гладуване. Не е свързано и с лишения от групи храни.
Идеята на книгата ме завладя и защото не обсъжда само храненето. Предлагат се тренировки за издръжливост и за сила, съчетани с активно движение през деня. Това е идеално допълнение към принципа на отслабване по време на сън и води до изгаряне на мазнини и изграждане на мускули.
Тази вечер реших да променя вечерята си. От известно време усещам необходимост от промяна. Опитах да я направя с няколкото дни с кисело мляко и пектин. Добре ми се отрази. Разбира се, давах си сметка, че това е възможно само за броени дни, всичко друго би било безумие.
В процес на промяна съм... Не мисля, че е случайно, че книга купена неизвестно кога, точно сега ми попада пред погледа и грабва вниманието ми...
Отивам да дочета... и да действам...

.

вторник, 27 декември 2011 г.

пет тибетски ритуала за младост и дълголетие

Вече няколко пъти казвам, че правя тибетски упражнения, тибетски ритуали. Днес искам да разкажа повече.
В интернет има доста информация, опитах се да събера това, което мисля, че е най-точно.
С книгата на Питър Келдър се срещнах преди доооста години. В различни периоди след това съм ги правила с различна мотивираност и съответно с различна продължителност. Имаше периоди, в които успявах да мотивирам всички у дома. Но за съжаление за твърде кратко.
Сега, вече повече от година, ги правя със завидна мотивация. Има и дни, в които не намирам сили дори за десетте минути, които ме делят от повече енергия и усмивки, но... случва се... за радост все по-рядко.
Препоръката в книгата е да се правят веднъж на ден. Допуска се и повторение, но не бива да е вечер, защото може да повлияе на съня. Определено тези ритуали - упражнения действат ободряващо.  Сега съм в период, в който се опитвам да си наложа повторението в моите дни. Казах наложа, но не става въпрос за силово налагане, а за по-скоро осъзнато желание.
И още нещо, което искам да споделя. Препоръчва се повторенията да са двадесет и едно. Това число има доста голям смисъл в източните учения и практики. Затова някак нормално го приех за правилно.  Двадесет и едно повторения, естествено, не е възможно още при първото изпълнение да се постигнат. Някъде съм срещала съвети да се започне с три - пет повторения, а всяка седмица да се увеличават с едно или две. Смятам, че не е необходимо да се спазва такава точност. Хареса ми повече препоръката да се започне с толкова, колкото може, а увеличаването да става, когато човек се почувства готов. Възможно е в началото някои от ритуалите да се изпълняват по-малко от други, поради по-голямата им трудност. Ако тези ритуали се правят в компания не бива да се търси състезателен елемент. Всеки си има свое темпо, своята готовност. Разбира се, добре е да се изпълняват с прецизност и точност. Но такава в началото не винаги е възможно. Това не бива да демотивира. По-важното е, че се правят и се правят редовно. Прецизността идва естествено с опита и подобряване на възможностите.

Ето малко информация от нета:
„Петимата тибетци" са йогийска система от елементарни, изпълващи с енергия упражнения, произлезли от Хималаите. Известни и с името „петте ритуала на младостта и жизнеността", те са пренесени на Запад в началото на 20-и век от британски запасен офицер, който ги усвоил в будистки манастир в Тибет. От 1978 г. насам Кристофър Килам е научил хиляди хора, решили да водят по-здравословен живот, да практикуват упражненията. За „Петимата тибетци" са нужни малко време и усилия, но въпреки това те неимоверно увеличават физическата сила, придават гъвкавост и проясняват ума. Дори новаците в йога ще изпитат благоприятния ефект от освобождаването на вътрешната енергия, протичаща през тялото и мозъка. Редовното изпълнение на упражненията освобождава мускулите от напрежение, премахва нервния стрес, подобрява дишането и храносмилането, укрепва сърдечно-сьдовата система, води до пълна релаксация и осигурява добро здраве и разположение на духа. „Петимата тибетци" са не само мощно средство за изостряне на сетивните възприятия; те активизират жизнената енергия, помагат ни да я контролираме и насочваме, за да се променим.

Тибетец №1
Застанете прави с ръце, изпънати хоризонтално встрани. Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворени и обърнати надолу. Дръжте ръцете си в това положение и се завъртете около оста си по посока на часовниковата стрелка. (Ако обърнете главата си надясно, то това е посоката, в която трябва да се въртите.)
Повторете завъртането двайсет и един пъти без прекъсване.
Когато свършите с въртенето, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Поемете пълно и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. Издишайте през устата, като устните ви оформят буквата „О". Поемете повторно въздух и го изпуснете по същия начин. След двете дълбоки пълни дишания преминете към Тибетец № 2.

Тибетец №2
Легнете по гръб на кече или на килима. Краката са опънати, глезените се допират, стъпалата са изправени вертикално. Ръцете са поставени успоредно на тялото, с длани, опрени на пода. Поемете въздух през носа си, вдигнете краката си под ъгъл, малко по-голям от 90 градуса, и повдигнете главата си, като придърпате брадичката към гръдния кош. Всичко това се изпълнява едновременно, с едно непрекъснато плавно движение. Пръстите на краката сочат нагоре; долната част на гърба остава прилепена до земята. Издишайте през носа или устата и върнете краката и главата в изходно положение - отпуснати на земята.
Повторете упражнението двайсет и един пъти, като вдишвате при повдигане на краката и главата и издишвате при връщането им обратно.
Когато приключите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".


Тибетец №3
Застанете на колене. Стъпалата са подпрени на пръстите на краката, коленете са раздалечени на около десет сантиметра. Поставете ръцете си отзад, точно под двете половини на седалището. Гръбнакът е изправен, брадичката е придърпана към гръдния кош. Поемете въздух през носа и се извийте назад от кръста. Отпуснете главата максимално назад, без да се чувствате неудобно. При извивката назад ръцете ви служат за опора. След това се върнете в изходно положение, като издишвате през носа или устата.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".
Тибетец №4
Седнете с изправен гръбнак и с изпънати напред крака. Дланите са опрени на земята до бедрата. Положението на ръцете е много важно: дланите трябва да са поставени успоредно на бедрата. Наведете глава, така че брадичката да опре в гръдния кош. Поемете въздух през носа, като същевременно повдигате бедрата и сгъвате краката в коленете, така че да стъпите със стъпалата на земята, и отпускане главата назад. При това положение торсът е успореден на земята, а ръцете и краката са разположени перпендикулярно. Издишвате през носа или устата, при което се връщате в изходна позиция.
Повторете упражнението двайсет и един пъти с постоянен, непрекъснат ритъм. Внимавайте да не се плъзнат краката ви. Стъпалата остават на мястото си по време на цялото упражнение. Ръцете не трябва да се огъват; движението се изпълнява чрез завъртане на ставите при раменете.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".


Тибетец №5
Започнете упражнението, като се подпрете на дланите на ръцете и пръстите на краката. Ръцете, както и краката, са раздалечени на около 60 сантиметра. Главата е извита назад. Дръжте ръцете и краката си изправени, поемете въздух през носа и същевременно повдигнете таза, като притегляте брадичката към гръдния кош, така че тялото ви да образува триъгълник. Издишайте през носа или устата и едновременно с това се върнете в изходна позиция. Дланите и пръстите на краката ви служат за опора, останалата част на тялото остава във въздуха по време на цялото упражнение; дръжте ръцете и краката си изправени.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: Вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

В книгата има описан още един ритуал, но за него не ми е дошло времето ;) И за него има информация в нета.
Това е може би основната информация за тези ритуали, за могат да се изпълняват, но препоръчвам да се прочете и книгата. В нея има доста неща, които е хубаво човек да прочете и да се замисли. Според мен е една книга подпомогаща самоосъзнаването.
Бих се радвала ако някой има опит и го сподели с мен. А също, ако сподели и своето начало. :)
.

понеделник, 26 декември 2011 г.

на Беклемето

Днес денят бе... на Беклемето.
Документирано е даже :)
Разходка си направихме.
Най-малките със шейна се пързаляха, а по-големите в снега си погазиха.
Някои снимки правиха.
Топъл чай край камина пихме.
Студът определено ме поосвежи и ми няма вчерашния мързел ;)
Добре е, че се поразмърдахме ;)

.

неделя, 25 декември 2011 г.

мързеливо

Днес ми е мързеливо.
Освен, че си направих тибетските ритуали два пъти, друго от мен... нищо.
Телевизия гледах, поне Бандерас си заслужаваше гледката ;) Спах, четох, карти играх... една картоиграчка съм... повече падах ;)
Една е думата - мързел...
Един ден стига!
Утре трябва да се взема в ръце.
А сега... пак при Сънчо отивам :)

.

петък, 23 декември 2011 г.

предпразнично

Денят беше дълъг. Изпълнен с очаквани и неочаквани задачи. Повечето дребни и незначещи, но без тях не можеше.
Ден, в който вече съм далече от приятелчето - тренажор на терасата.
Не мога нито да се похваля, нито да се оплача.
Днес се постарах да балансирам храненето, но не успях съвсем. Хубавото е, че не прекалих с нищо.
Утре в залисията около подготовката на вечерта ще намеря моят си половин час за движения. Обещавам си да го намеря два пъти ;) И тогава ще се похваля :)
Да, знам, че снимката сякаш не е на място... Но, не. Съвсем на място си е, щом като я видях и разбрах, че е това, което ми трябва. Трябва ми за настроение, за спомен, за надежда, за сила... Защо ли? Дълго е и малко необяснимо... Нека е просто цветен акцент в дните.

.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

вечерно

Така изглеждаше пред терасата в светлите часове.
Тренировката бе по вечерно време.
Така се случи, че през деня трябваше да се свършат някои други задачи.
Макар и с вечерна тренировка - един успешен ден си отчитам :)
Хайде, да поработя още малко, че утре-то ще дойде скоро.
А ми се спи...

.

сряда, 21 декември 2011 г.

по-добра съм

Днес съм по-добра.
Дааа... Осемте километра на седма степен на кростренажора ги минах за тридесет и две минути! Това си е с две минути по-малко от вчера. Затова съм по-добра ;)
Днес се случи в ранния следобед, но важното е, че се случи. Имах някои задачи, които мен чакаха. Минаваха ми и мисли за по-кратка тренировка днес. Или за половин тренировка сега, а после пак... Горда съм, че успях да овладея всички подобни саботиращи ме мисли и да си изпълня заплануваното. След края на тренировката бях горда от себе си.
Доказах си, че каквато и работа да имам през деня имам възможност да си правя тренировките. Ако не мога сутрин преди деловите задачи, то може да е по обед, а защо не и в следобедните часове. А след това време за задачи колкото си искам. Разбира се, не изключвам възможност и за вечерни тренировки, но не ми се ще да са често, защото от опит знам, че е по-лесно да се отложи вечерното раздвижване, отколкото в друго време.
Днес направих и още нещо. Към  менюто от миналите дни има добавка. Днес си хапнах две ябълки. И една лъжица мед... нямаше начин да не опитам новия мед, така изкусително течен, тъмен и... мммм... ;)
Тук, в блога, днес Albena Weibel ми бе на гости. Поздравява ме за волята. Нейното мнение поведе мислите ми в една посока. Ще ми се да ги споделя. :)
Не знам до колко тренировката, която си правя е голяма или малка. Но това е нещото, което в момента правя с удоволствие, определено с натоварване, но не и прекалено. Знам, че с времето натоварването трябва да се увеличава, за да има резултат. Защото аз не целя само поддържане, а постигане на по-добра физическа форма и кондиция.
Истина е, че в последно време, с есенното сутрешно застудяване ми стана неприятно да излизам с велосипеда. А това доведе до доста намалена физическа активност. Сега с тренажора на терасата мисля, че компенсирам.
Другото, за което се замислих е, че в последните дни не се храня правилно. В смисъл, че моите разбирания са за балансирано и разнообразно хранене. Не съм привърженик на краткотрайните диети. Смятам, че начина на хранене не би трябвало да е за седмица или месец, а после пак... по старому.
В същото време мисля, че някаква промяна в начина на хранене, може да подтикне организма да излезе от застоя, който неизбежно се появява в някакъв момент. Реших, че това може да се получи с няколко дена, в които да наблегна на киселото мляко. Смятам, че киселото мляко е един чудесен продукт., който помага на организма да се поосвободи от някои излишни неща, а в същото време е достатъчно засищащ и организма не гладува. А това, което разбрах и от опит е, че никога не бива да гладува организма. Тогава се забавят всички процеси и се провокира стремежа за складиране и... ето го йо-йо ефекта...
Млякото, на което се спрях не е в чист вид. От многото ми четене реших да опитам да направя комбинацията с пектин. Добавих му и канела, която в подобни случаи е доста подходяща добавка, а и аз обичам канелата, като подправка. Млякото, което използвам и в другите си дни на балансирано хранене е от нискомасленото, към което добавям по два ореха на кофичка мляко. И сега не са излишни. Реших, че мога да си позволя и лъжичка мед за разкош. И без това калорийният прием е доста намален, а медът, освен чудесен подсладител е източник на енергия и много необходими витамини, минерали, ензими, аминокиселини и каквото се сети човек. Пчелният прашец, който пия сутрин преди закуска, допълва картината.
Малко неочаквано за мен бе необикновения засищащ ефект на тази комбинация. От закуска до вечеря.
Не знам до кога ще продължа така. Смятам, че тялото ми ще си каже. Днес посегнах към ябълки. Смятам, че това си беше искане. Така или иначе по празниците няма да е възможно да продължавам точно така. Но смятам да опитам два пъти на ден половин кофичка мляко с добавките за закуска и обяд или вечеря. Мисля, че така ще ми бъде по-лесно по време на празничните трапези да се въздържам от прекалености. Да, ще си опитам от доста неща. но знам, че няма да прекалявам с нищо.
Сигурна съм, че по този начин, ако кантарът не посочи посока надолу, то няма да посочва и нагоре ;)
Има и едно недобро нещо в очакваните дни. Ще бъда далече от тренажора си, но... ще опитам с друго.
Решила съм и да продължа да си пиша тук. Усетих, че днес мисля за отчета си тук и това ми даваше усмивки и мотивация. Не е малко, значи ще го използвам :)
Отивам заслужено да се гушна в завивките и да помечтая за... ... ...
Тайна е ;)
Но е мечта, значи е хубаво ;)

.

вторник, 20 декември 2011 г.

да се похваля :)

Денят е към края си.
Доволна съм, че успях и днес. И то без особени усилия.
Храненето ми е като във вчерашния ден. Аз обичам кисело мляко с пектин, канела, орех и лъжичка мед ;)  Добре ми се отразява и лъжичката пчелен прашец сутрин на гладно.
Тренажорът днес поработи на седма степен. Това си беше доста усилие, затова и скоростта ми бе по-малка. Осемте километра днес изминах за 34 минути. Останалото от движението си бе по график.
За малко да забравя да се похваля ;)
Сутринта кантарът ми отчете липсата на почти килограм :) :)  Пък ми е и по-леко.
Защо ли ми е сънено... ;)  А пък ми е и... цветно ;)
Не е лошо тази вечер да си легна по-рано.
Но първо ще си накисна пчелния прашец в чашка с вода за сутринта :)
Лека нощ!

.

понеделник, 19 декември 2011 г.

днес...

Мъгливо беше днес.
И дъждовно.
Тъжно някакво и главоболно.
Въпреки това отчитам си деня - добър.
Денят започнах с пчелен прашецЗакуска, а после за вечеря повторих с половин доза. Предстои ми и половин кофичка кисело мляко с един орех.
Това е за днес. Не усещам глад и не мисля за храна. Не ми е проблем да готвя за другите.
Сутрешно се раздвижих с тибетските упражнения с повторения до двадесет и едно.
Три-четири пъти виброгимнастиката ме поосвежи.
Предиобедно бях на терасата в компанията на кростренажора за 30 минути, осем километра и степента на натовареност отново бе шеста. За сега това се оказва добро натоварване. Но не е и тавана на възможности, а още по-малко на желания. Мога още. И ще!
Не забравям по-голямата доза витамин С и топъл душ след срещата на терасата. Затова нямам мускулна треска, която е... неприятна история.
Днешният отчет е време да приключва, че скоро утре ще е. А утре... пак ще го разкажа ;)

.

неделя, 18 декември 2011 г.

закуската

Това е.
Млякото, лъжичка канела, лъжичка и половина пектин, два ореха и лъжичка мед за закуска.
След пчелния прашец.
Вчера закусих с това.
Направих си същото и към 16 часа.
На лягане си хапнах само чаша кисело мляко с орех.
И това беше за целия ден.
Засищащо и съвсем достатъчно.
Едва ли е подходящо за всеки ден.
Необходимо е разнообразие.
Но за закуска... защо не?
Днес започнах деня по същия начин.
Чувствам се добре.
Не ми липсва енергия.
Време е за движения...

.

събота, 17 декември 2011 г.

пчелен прашец

Пчелен прашец за закуска...
Накиснат е от вечерта.
Незаменим и задължителен за всеки ден.
Особено зимен...
Информация в нета има много, няма да разказвам тук.
Не ми е разказно.
 

Нямам време за приказки, а само за действия.
Днес, до тук:
Тридесет минути, осем километра, шеста степен на кростренажора.
И не е само това. И ще има още за днешния ден.
До сега - чувствам се особено устремена и мотивирана.
Как искам да запазя този мотив за дълго...
Защо пък не...
Накиснах си прашец и за довечера, преди вечеря.
И пия много чай днес. Всякакви видове и бурени.
Така по-лесно се приема количеството необходима ми вода.
Топлина... имам нужда...

.

петък, 16 декември 2011 г.

объркано ми е

Не мога да повярвам на кантара...
Само за десет дена - плюс два килограма :( :( :(
Не мога да си събера мислите.
Много ми се ще да вярвам, че основната причина е ПМС-то. Ще се разбере след няколко дена.
Не искам да чакам до тогава.
Мерките ще са радикални.
Повтарям си, че обичам кисело мляко за вечеря... и ще си повярвам, въпреки, че...
Вярвам си... обичам кисело мляко :)
Петнадесет минути и четири километра на пета степен на кростренажора не е достатъчно. Затова утре ще е поне два пъти повече. Ще бъде. Защото не само, че си вярвам, но го и искам!
Искам! Искам! Искам!

.

неделя, 4 декември 2011 г.

неделният ден

В неделния ден съм доволна.
Кантарът ми е приятел днес - само 100 грама в повече от минимума...
Може и да е смешно с тия грамове, но се оказва, че в такъв момент са ми много важни.
Това ми даде страхотен стимул за да се справя с неделните изкушения.
И сега се поздравявам... сама...
Е, и това е нещо.
Приключвам тази седмица със смесени усещания. Осъзнавам, че не съм постигнала, на практика, нищо. В същото време разумът казва, че успешно съм се справила, защото не съм допуснала по-голямо отклонение. А вече съм и в позицията, от която продължавам напред към целта си.
Сега имам нужда от всеки мотив, за който мога да се хвана... от всяка сламка...
Имам нужда от всяка дреболия, дори и от няколкото грама...
Пожелавам си новата седмица да ми донесе по-оптимистични резултати... Е, тя няма да го направи сама. Седмицата, де... Аз ще и помагам!
Защото го искам!

.

събота, 3 декември 2011 г.

да се похваля

Днес си заслужавам похвалата ;)
Пекох тиква, но си оставих две парченца за мен - специални, без захар. Тиквата е много хубаво нещо ;) Обичам я, но до сега винаги съм я хапвала подсладена. Това е било грешка... ;) Ароматът и вкусът са прекрасни и без добавки.
През целия ден се храних балансирано и съобразено с правилата, които съм си определила.
В късния следобед муза ми дойде и с децата правихме меденки и други сладки. Беше забавно. Ето, тук е момента да си призная, че до сега в такива случаи се получаваха издънки, де по-големи, де по-малки.
Днес си имам повод да се похваля. Не само не си опитах ни едно парченце, но и изобщо не ми се прииска. Мисля, че това е най-голямото ми постижение. След днешния ден, вече знам, че мога, и няма никакъв проблем, да устоявам на всякакви изкушения. 
Леко ми е и днес... Хайде, още една чаша вода и... при Сънчо да отивам.

.

петък, 2 декември 2011 г.

декемврийски мисли и планове

"Едно от най-великите тайни на живота е, че единственото, което си заслужава да бъде правено, е това, което правим за другите"
Интересен цитат...
Може да се запитам, дали когато правя нещо за себе си е лошо. Ще си отговоря. Не е.
Не е лошо да се погрижа за себе си. Може да се погледне и от тази посока - грижейки се за себе си, аз по-дълго ще съм здрава и бих могла да направя повече за другите.
Не споря и не оспорвам горния цитат. Харесва ми.
Разглеждах отдавнашни снимки и... тази ме привлече. Не е случайно :) Исках да се похваля днес.
Днес имам хубава новина. От известно време нещата при мен са в застой. Дори допуснах и леко покачване на показанията на кантара. А после не смеех да се кача пак. Започнах да се чувствам, меко казано, ужасно. Знам, че такива неща са нормални, когато са в малки граници, а при мен беше така, доста малко, но се задържа доста  време.
Най-важното е, че отново има промяна в онази посока, която аз си искам. От седмица сякаш усещах, че скоро ще има промяна. Не, няма причина физическа, която да ме е водила към тази мисъл. Сякаш го знаех...
А днес... кантара ме привлече сам и ми показа чудесни резултати. Намаление... Още съвсеееем мъничко ми трябва до резултата от лятото. И ще го имам до ден-два.
Вчера си записах час за вегатеста. Минаха пет месеца от направения в началото на юли, а до теста ще са пет и половина. Препоръката бе след шест месеца да се направи. Нямам търпение да го направя. Знам, че нещата не се променят бързо, но съм сигурна, че за тези пет месеца вече има промени и искам по-скоро да ги разбера. Искам по-скоро отново да намеря баланса в полезните за мен храни.
Сигурна съм в обективността на теста. Резултатите, които получих си ги харесвам. В последните два месеца се случи да направя някои нарушения. Това определено има принос в застоя. Освен този показател има и други усещания след приема на неподходящите за мен храни. Забелязах умора в погледа сутрин след ставане. Умора и тежест се появяваше и след хранене. Истината е, че не очаквах кой знае какъв дискомфорт след приема на тези храни, но фактите са това - наистина организмът ми не ги харесва.
След десетина дена ще знам... промени ще има. А след тях още промени...
Бях си намислила да си направя втория тест преди новогодишните празници. Искам да имам мотив и стимул, които да ми позволят да не се изкушавам от вредности :) Съобразявайки се с резултатите от теста, забелязах, че все по-често се храня и по-правилно и здравословно. Това ми харесва. А е и полезно ;)
Такива мисли ме наобикалят в началото на декември...
Обикновено декември е месец за отчети и равносметки. Може би по-накрая и моята муза за отчитане ще дойде. А може и да не дойде ;). С отчет или без отчет предчувствам един хубав месец.

.